Залата за изпити

Първи отряд "отсече младия изпитващ ,като после добави:
"Сега отдии си почини малко и утре ще отидеш да се запознаеш с Командира си" след което поглдна към масата и започна да разлиства листя.

Тао влезе в стаята,като даже преди да погледне кой е там избърза да каже:
-Аригаме Тао,връщам се от мисия от Руконгай.-А после седна на земята до вратата,като загледа пода и чакаше отговор от някой...

Той видя три стари шинигамита,седнали на една маса.Пред тях имаше някакви мечове:
-Здравей момче-каза този който стоеше посредата-ела,вземи един от тези занпкутоута и искам да ми погажеш основната стойка на едно шинигами в битка...

Тао се учуди от това,което искаха да направи.Че кой му е показвал каква е точната стойка.Но все пак той стана,изтупа се и отиде да вземе меча.Когато го взе,се дръпна крачка назад и реши да импровизира,като преди да го направи каза:
-Никой не ме е учил каква е тази стойка,но това е моята специялна стойка за битка..-след тези думи Аригаме разкрачи малко краката си,като десният му бе по-назад,а меча хвана с 2 ръце,като дясната ръка беше под лявата.Когато направи позата си,Аригаме вдигна глава и учудено загледа,като изчака отговор.Не беше сигурен дали има нещо вярно в стойката му,за това ....

Трите шинигамито го огледаха,а след това започнаха да си шушукат нещо:
-Минаваш-казаха те и довършиха-получаваш занпакутоу,гигай и телефон за връзка с обществото,също така и 50 риу.Честито

П.С.Целта на това бе да напишете един хубав пост

Момчето се ошашави.Изпита е бил само 1 стойка с меч.."За това явно почти всеки минава този изпит" - си помисли Тао,като започна да говори:
-И какво,сега съм Шинигами .. И какво да правя сега..-Тао наистина незнаеше какво да направи.Твърде странно му бе че завърши толкова бързо,но все пак изчака отговор от 3-те Еро-сенина ...

Сега вече си причислен към отряд номер 10-каза единият и игнорира момчето...

П.С.Толкова лесно стана,защото пишеше по ч път на 3 минути в мисията...

След като приключи мията и както беше инструктиран, Араши се върна в акдемията и влезе в стаята за изпити, като зачака своя ред.

Там той видя трима старци:
-Представи се-каза седящият посредата...

Вратата се отвори бавно и леко и вътре се показа главата на Акай със смесица от объркано и оттегчено изражение. Момичето се беше лутало половин час, докато намери правилното място и както беше сравнително изморена след мисията на която я бяха пратили, половин часовата безсмислена разходка никак не й беше допаднала. Независимо от това, щом момичето видя залата, която й бяха описали моментално влезе вътре и след като се оттърва от странното изражение се усмихна към хората вътре, затваряйки за момент очите си, както обикновенно и след това се поклони ниско и уважително, издекламирвайки тоно и ясно:
- Konichuwa, името ми е Кетсу Акай и съм тук за последния изпит, който трябва да мина, преди да стана Шинигами - изричайки това момичето се изправи рязко, като вързаната й на висока опашка коса се преметна зад гърба й, а синеочката приглади един от множеството кичури, които заемаха почетното си място пред очите й.

"Здравейте млада госпожице.Бихтели си взели занпакутоу-ти *посочва нейноя * и да ни покажете ,като финален изпит бойната поза на едно шинигами" като 4-тиримата изпитващи мигновенно спряха цейността си и втренчиха поглед в момичето.

<> Един от твойте постове и минаваш

Червенокоската примигна леко учудена. Бойна поза на едно Шинигами? Тя бе очаквала нещо по-трудно и предизвикателно, имайки се предвид през какво бе преминала в магазина на Урахара, но все пак нямаше намерение да негодува, че иска нещо по-трудно - колкото по-скоро минеше изпита, толкова по-скоро щеше да може да почине малко и естествено, след това да започне по-сериозно да тренира. Момичето се приближи до посоченото оръжие и щом го хвана се спря за момент. В нейните очи това оръжие беше много по-красиво от другото, с което се бе била до по-рано. Тъмно синята ножница и същата дръжка леко отразяваха светлината и придаваха на катаната странен тъмен бласък, който труно можеше да се сравнява с каквото и да е. Момичето хвана Зампактуто здраво за ножницата под дръжката с лявата си ръка, докато с дясната бавно извади оръжието и отдели извесно време да се полюбува на начина по който светлината се отазяваше в перфектно наточения ръб на острието и хвърляше отблясъци към лицето й. Когато най-после катаната бе в ръцете й, момичето остави ножницата й на земята и се зае с бойната позиция, която се очакваше от не. Момичето първо разположи краката си по нужния начин, като плъзна десния си зад левия и съвсем леко приклекна, обръщайки дясното и стъпало перпендикулярно на лявото. След това, червенокоската хвана здрави катаната с двете си ръце, като лявата й длан беше разположена по-близо до острието от дясната й. Момичето изпъна добре ръцете си, като оръжието стоеше непоклатимо пред тялото й, а по лицето й бяше изписано внимание и съсредоточеност, стараейки се да задържи позицията си.

Много добре-обади се единия от изпитващите-минаваш и получаваш занпакутоу,гигай,50 рио и телефон за връзка с обществото.Честито,а сега следващия-отегчително измърмори дядката...

- Араши Коусетсу - отгоори набързо момчето и отново зачака.

Момичето усети как голяма усмивка се плъзна по лицето й при думите, които изпитващия бе казал и след като отпусна позицията си и вдигна ножницата на Зампактуто от земята, червенокоската прибра острието обратно вътре и сложи малката верижка около китката си така, че катаната да виси малко под ръката й. Акай отново се поклони учтиво към изпитващите и тъкмо щеше да напусне стаята, когато нещо й дойде на ум и момичето се обърна отново, чудейки се дали да попита или не. Щом се спря на първата възможност, тя със спокоен глас и лека усмивка се обрна към изпитващия, който бе казал, че преминава:
- Аноо, в кой отряд съм? - момичето се зачуди дали не трябва някъде другъде да разбере това или човека е казал и тя не е чула, но като се надяваше да не е нито едно от тези зачака някакъв отговор.

ІДобре Араши,искам да направиш основната стойка при битка на едно шинигами...

П.С.Целта на това е да напрайте един добър РП пост,а не самото изпитване.ИМаше няколко човека,които минаха лесно,но от сега нататъка няма да е така...

Чувайки инструкциите на изпитващия, отправени към другото бъдещо Шинигамив стаята, червенокоската премести погледа си към него за малко, чудейки се дали някога го е виждала, но лицето никак не й изглеждаше познато. Връщайки вниманито си към изпитващите, червенокоската премести тежестта си на другия си крак леко неловко, чудейки се дали са я чули, докато се стараеше да не става прекалено настоятелна или нахална.

ОФФ:Абе защо пишеш нов пост .Миналия беше добър.Просто не видях,че си писала.Кажи в кой отряд искаш да те причислявам...

"Само това" - помисли си Араши. Момчето хвана занпакутоуто и се загледа в него. Навъншен вид изглеждаше съвсем обикновен, само ножницата изглеждаше по-различно със своя кървавочервен цвят. Момчето хвана оръжието за дръжката и го изтегли от ножницата. Коусетсу погледна добре заточеното острие. Като цяло занпакутоуто по нищо не се различаваше от Асаучито, което Араши използваше за тренировки в академията. Сега на момчето му оставаше да заеме основната стойка. "Основната стойка" - повтори си той наум. Колко мразеше задължителните неща. Никога не е бил превърженик на строго определеното. Но нямаше избор, затова бързо започна да се приготвя.
Придвижи денсният си крак по-напред от левия, като завъртя стъпалото му навътре, така че да стане почти перпендикулярно на стъпалото на левия. След това момчето приклекна леко и изправи двете си ръце напред. А и менно в тях се намираше и занпакутоуто. Араши го беше хванал здраво и уверено - дясната му ръка беше по-близо до острието отколкото лявата. Така момчето изправи ръцете си напред, като Занпакутоуто стоеше почти успоредно на тялото му. В тази стойка, Араши зачака да чуе резултата от изпита.

Изпитващите го огледаха добре и си казаха нещо:
-Минаваш-каза единия и се усмихна-получаваш гигай,занпакутоу,50 рио и телефон за връзка с обществото.Честито...

След успешното изпълнение на мисията си, Сумитски отиде в Залата за изпити, както бе инструктирана. Щом влезна се огледа и без да внимава много в заобикалящата я среда, зачака своя ред да бъде изпитана. Прехвърли в главата си всичко, каквото бе научила до този момент, но имаше чувството, че определено не бе достатъчно. Реши, че каквото станеше - това и няма да се притеснява излишно преди да бъде изпитана. Все пак това само щеше да я накара да се разконцентрира повече отколкото трябваше и да направи някоя грешка, затова к
Кандидат-шинигамито зачака реда си спокойно.

След като успешно завърши мисията си,Асука престигна в залата за изпити и зачака ,като наум повтаряше всичко което знаеше.Найния ред щеше да дойде скоро и тя се стараеше да не се разконцентрира с излишни неща и да вземе този изпит по най-бързия начин.

Пред момичето стояха 3 стари Шинигамита,те бяха изпитващите.От тях зависише бъдещето на Шинигами ученичката.Най-стрият от тях стоеше по-средата.Той стана и започна гръмогласно да говори:
-Първо се представи...-започна да мисли-всъщност недей.Аз знам твоето име,тук в моят документ го пише.Добре щом искаш да станеш Шинигами ми покажи стойката си с твоята катана..- Стареца беше изчерпателен и описателен,за това когато свърши с говоренето седна отново и зачака..

Aм, Аригаме, за коя от двете става въпрос? о.О Така или иначе, ако има някакъв проблем просто делнете поста...

Сумитски изгледа спокойно стареца и след като усмисли казаното от него, кимна. Тъй като все още нямаше катана, реши да импровизира с нещо. Най-удобното нещо, което намери бе един меч за кендо, оставен в свододно на една маса. Чернокоската го хвана с две ръце и застана пред комисията уверено. Беше хванала бамбуковия меч по следния начин: лявата й длан бе разположена над дясната, и двете й ръце изпънати напред, като дръжката на оръжието се намираше на нивото на кръста й. Левият й крак бе леко изпънат напред, докато десният - протегнат назад със стъпалото му перпендикулярно на това на левия, осигурявайки й стабилна стойка. С гърба си изправен и погледа й право напред, младата жена се взря в тримата изпитващи Шинигами и зачака да чуе оценката им.

<>Ами тъйкато колегата го няма,а не е толкова важно нещо ,а чакаш отодавна. Ще те одобря аз.

Преди момичето да започне тримата изпитващи шинигамита спряха това което вършеха и се загледаха в действията на момичето.
След като видяха добре направената поза и здравия и захват над меча казаха:
"Наще поздравления .Вече си шинигами" след което й подадоха занпакаутаоу и няколко други предмета-занпакутоу,гигай,50 рио и телефон за връзка с обществото.