РЕКАТА И СТАРЕЦА

Куроари щастлив че ще бъде трениран от доста добрия старец тръгна след него с усмивка на лице и го последва,докато те стигнаха до една река и там спряха , Урума погледна стареца в очите и каза:
----Дядо,а всъщност вечe Сенсей тук ли ще тренираме.Тук ли ще ме научиш да боравя толкова добре с лъка колкото теб,тук ли ще ми покайеш как да стана толкова бърз и точен като теб,тук ли ще правим всички тези неща с леко треперещ глас говореше той.Е ако искаш можем да започнем или трябва още да се научa на теория и след това да почна практиката.Урума се усмихна на стареца и погледнал го в очite чакаше отговора му с нетърпение

OK.Супер щом ще тренираме аре да почваме,Урума направи лъка който бе оцветен в зелено и селд няколко секунди той развяали лъка си и каза с тъп глас абе какво трябва да права ся по точнo.И погледна тъпо стареца който се правеше на ударен

Урума ахна след видяното което старчето направи ,След това с бавни стъпки влезе в водата и опуна лъка,затвори очи и се опита да се слее с самата стрела сякаш част от него се влива в стрелата ,Тя бавно се оформи като блясака от нея стана много по голям от колкото преди силата с която светеше стана по голяма и той реши че всичко е готово и точно сега трябва да я пусне той отвори очи едвам мерна Дървото и пусна стрелата която полетя натам,в същото врем,е осети топлина по ръката си с която изтреля стрелата когато погледна с периферното си зрение съзря малка диричка от кръв която бавно потече по дланта му после една-све капки камнаха в водата но той си допря ръката до панталона за да неможе старчето да види кръвта защото можешеда спре тренировката а той неискаше това

Стареца очакваше Урума да се откаже веднаа след неуспешния поърви опит но тази мисъл на стареца беше далеч от истината,а самата истина беше че Урума не се бе отказал за 5 години мачения а сега след 1 неуспешен опит дори нямаше и намерения да си мисли за отказване.Той затвори очи и започна да съсредоточава своята енергия отначало стрелата която се опитваше да създаде бе с светло зелен цвят който след няколко секунди започна да се насишта в тъмно селено и започnaa довършване на стрелата,Урума бе средоточен в създаване на стрела и опита да се слее в нея и да мисли както нея да гледа от нените очи той заглоши всички гласове и шумове около себе си,игнорира всички заобикалящи го предмети без голято дърво на 50 метра от него което беше и неговата мишена,изведнъж в ума на Урума се появи картина цялата чeна той бе застанал с лък и стрела а на 50 метраот него бе дървото което е създадено като чели от душевната му енергия то бе бяло и светеше много силно,около него нямаше никакви шумоше и никакви предмети,всичко бе черно без дървото и несе чуваше нищо освен ритмичното топтене на неговото сърце ,И точно в този момент Урума бе максимално средоточeн и реши че е готов да стреля и веднага след тези мисли пъсна тетивата и стрелата полетя,той само за една секунда се върна в истинския свят вече небе в съзнанието си и гледаше пътя на стрелата който водеше към голямото дърво което бе негова мишена,

////Кръвта бе с цел да покажа че сам създал голяма енергия която несам могъл да контролирам и се е получила рана
////А тетива е онова дето е като струна на лъка което се опъва и се пуска като изтрелва стрелата или греша

Урума видя очудения поглед на стареца и се ухили,той знаеше че старчето неможеше да повярвя че УРума е направил и задържал стрелата и лъка толквоа дълго камоли да поверва че тя ще лети цели пет метра въпреки че неполучи похвала а просто е '''пффф... нищо особено всеки може да направи това дори и едно бебе'''Урума юхьеце че старчeто което му бе сенсей неможеше да повярва че Урума е постигнал такъв напредък само след втория опит.Момчето бе вдъхновено още повечe kогато старчето се ококори след като видя големината и силата на лъка и стрелата които Урума бе направил точно тогава когато стареца се бе обърнал за да си поправи изражението за да неизглежда учуден и да накара Урума да си мисли че не епостигнал нищо.Но тъй като Урума знаеше всичkи мисли на стареца реши че този път ще се справи съсредоточи се и пъсна напраената от душевна енерги стрела