Къщата на Усаги

Заглавие: Къщата на Усаги Чет Фев 07, 2008 7:04 pm

Домът, в който живееше Усаги не бе кой знае какво на външен вид. Обикновенна едноетажна къща с голяма тераса и стълби към покрива. Лятно време на тази тераса можеха да се правят слънчеви бани, както и през останалото време там да има събиране на приятели и познати. Имаше си маса и столове и един голям чадър, който можеше да се ползва както за криена от изпепеляващото слънце лятно време, така и когато вали да не се мокри това, което е под него, а именно масата и столовете. На покрива имаше нещо като лятна градина, за която среброкосата се грижеше с любов и много внимание. Ако имаше нещо, което обичаше да прави, то бе именно лятно време да си прави слънчевите бани тук. Сред природата, макар и само имитация.
Самата къща вътре бе с една голяма спалня, голяма баня като кухня, трапезария и хол бяха обединени като в едно много по-голямо помещение. Като се влезеше в къщата, се озоваваш в хола, а в дъното му се забелязва терасата. Така можеше директно от хола да се поканят гостите на открито. В ляво от него се намираше в съседна стая спалнята на собственичката. Цветовете там бяха главно белия и небесно синия цвят. Двойно легло с множество меки възглавнички, завеси, които прикриваха изхода към терасата, голям гардерод за личните й вещи... Всичко от което се нуждае едно момиче за да се почувства като у дома си. Връщайки се отново към хола, от дясно можеше да се забележи и просторната баня.Имаше си дух кабина, но тя почти не се ползваше. Защо? Защото имаше една голява вана, достатъчна да се наблъскат поне десетима и пак да има място. Над ваната имаше високо закачен рафт с всякакви шампоани, сапуни и душ гелове. Всеки път би използвала различна комбинация. Отново връщайки се към хола, може да се забележи и трапезарията, където имаше една сравнително голяма маса като за осем души и столове. Малко зад нея се намираше леко скрита и самата кухня, от която излизаха винаги внимателно приготвени ястия. Колкото и да е обикновенна на вид къщата й, момичето видаги се чувстваше най-добре тук...

Прибирайки се след изморителната битка, момичето въздъхна с облекчение. Вече бе на своя територия и нямаше кой да й наруши спокойствието и уединението. Придвижвайки се към спалнята си, момичето съблече своите дрехи, като остана само по малко кал и драскоти. Взимайки си две кърпи със себе си, тя се запъти надолу към банята. Докато чакаше да се изпълни ваната с топла близо до гореща вода, тя започна да оглежда серията си от шампоани и душ-гелове. Погледа й се спря на своя избор и една усмивка се плъзна по лицето й. Отваряйки леко капачката, тя помириса аромата на шампоана... лилиум... От доста време не бе се наслаждавала на тази серия и сега, когато вече бе в ръцете й, не можеше да не се възползва максимално от него. Подготвяйки си и доходящия душ гел за по-късно, тя се шмугна под душа и посна топлата вода. Ако бе обикновен ден, би влязла направо във ваната. Но понеже бе доста мръсна, нямаше начин да позволи да плува в замърсена вода. Усещайки леко щипане повреме на обливането, тя се сети за драскотините, които днес бе получила повреме на тренировката. Гърбът й не бе много далеч от същото положение, с тази разлика че със сигурност има поне една синина. Нежно и внимателно тя почисти тялото си със сапун и се зае с косата си. Започвайки да масажира корените на косите си, тя се отдаваше на блаженни чувства. И ароматът, който я обгръщаше също бе пиятен и успокояващ. Една добра причина винаги да иска да се къпе и да бъде чиста. Изплаквайки се тя отново изсъска при контакта на пяна с драскотина. Вече доволна и чувствайки се готова за истинската наслада, тя излезе от изпод душа и се запъти към не толкова далечната вана. Тя бе на няколко крачки от душа и между тях имаше закачалка за кърпи. Прокарвайки пръсти през памучната материя на бъдещите си покривала, тя се усмихна замечтано и спря течащата вода на ваната. Изсипвайки малко от душ гела в ръка, тя го нанесе върху мокрото си тяло. Сипвайки пак от същата серия лилиум, течен сапун, мокрото момиче разбърка с цяла ръка водата, докато не се появи гъста пяна по повърхността й. Доволна, а и вече почти замръзнала, тя се потопи и бавно и внимателно настани в легнало положение. Единствената й част от тялото, която бе над водата беше главата й. Въздишайки от блаженство момичето се отпусна изцяло и не помръдна за известно време. Най-добрия начин да се възвърнат силите й след каквото и да е занимание бе точно това. Да се потопи във топла, приблизително гореща вода, със съответните ароматизатори и да стой така колкото време си иска. Случвало се е понякога да заспи. Но резултата винаги е да е спокойна, отпуснала се и заредена с енергия. След като й стана малко скучно да стой неподвижно, тя леко малко в повече потопи главата си и кракът и се показа на повърхността й в цялата си дължина. Изпъвайки го, среброкоската отдели специално внимание на него, като започна да го обтрива и да разнася сапуницата. Предоволна от резултата, тя се зае и с другия крак. Правейки равносметка на пораженията си, можеше с успокоение да сподели че нямаше чак толкова много, колкото й се струваха повреме на самата битка. И без това бяха незначителни драскотини, така че щяша до ден два да изчезнат. Само трябваше да се погрижи за гърба си. Нямаше как да разбере какво е състоянието му без помоща на огледало. Но то и колко би могло да се види с едно огледало... Въздъхвайки тя се изправи и започна да обтрива и ръцете си. Двете едновременно се масажираха като малко по малко всички проблеми се бяха изпарили от главата й. Доволна от чистото си състояние тя се изправи в цял ръст, остави водата във ваната да отиде в канала и отново отиде под душа да се изплакне. Още докато премахваше сапуницата от тялото си, тя се сети за нещо, което я накара да спре за момент. Така както бе напуснала площадката, така и не изпълни своята част от уговорката с лейтенанта. Ако той я научи на нещо, после тя да му се отплати по по-специфицен начин. Не че бе уговорено и казано нещо по въпроса, но така и не бе сигурна дали найстина мислеше това, което казваше. Може само да се е закачал, а не найстина да е искал нещо. Това донякъде я успокой, но от друга страна и леко натъжи. Искаше й се и то много, ама ако той е имал точно това предвид и не се е шегувал... Тя въздъхна разочарована от самата себе си. Идеше й да потъне и тя самата надолу от глупост и невнимание. Като се позамисли малко, те не бяха уточнили какво, кога, къде, как и прочие. Това донякъде улесняваше нещата. Само трябаше да се надява, че няма да се получи някакво объркване. Излизайки от кабината, тя се уви с една широка кърпа над гърдите. Тя стигаше до леко над коленете й и това й позволяваше повече движение. Със сигурност ако бе нещо по-дълго, би се пребила още на първата крачка. Взимайки и втората кърпя, тя уви в нея косата си. Заемайки се да подреди всичко в банята след къпането си, тя бе задоволена накрая с резултата. След един дълъг и продължителен престой в банята, тя се отправи към стаята си, където би могла да си изсуши косата и да намаже драскотините си. Отварайки едно чекмежде, тя извади едно бурканче с успокояващ крем и прокара пръстче по повърхността на крема. Взимайки доволно количество от състава на бурканчето, тя се зае старателно да го разнася върху местата, нуждаещи се от намазване. Стигайки до заключението че трябва да намаже и гърба си, тя застана пред едно огледало и се погледна. Имаше ожулвания, но незначителни. Както бе предположила, имаше и една синка, но пак за нейно щастие не голяма. Нежно и внимателно тя нанесе успокояващия крем върху проблемната част от тялото си и когато бе готова, въздъхна с облекчение. Вече спокойна, тя се зае да изсушава косата си като я разтриваше с втората си кърпа. Въпреки че така си я разрошваше, пак така пък ставаше много по-буйна и придаваше повече обем...

Арахачи гузен от прекаленото старание да направи любимата си по-силна я бе наранил .
Грубоста му нему даваше покой,като постоянно човъркаше съзнанието му.Изведнъш ,като образ в съзнанието му се появи неговия стар приятел и другар в битките -Масахиро (big hero)Тайки (large radiance) ,който дава свойто мнение:
"Смятам ,че трябва да отидеш при нея.Трябва да се извиниш ида се компенсира" го съветваше с лека усмивка и мазен поглед през тъмните си очила неговия занпаку.
"И аз това мисля и смятам точно това да направя" даде отговор Арахачи ,като скокна и тръгна към къщата на Усаги.
Когато стигна до познатия адрес ,леко преглътна сякаше бе ученик и му бе за първи път да стъпи на прага на своята прителка.
Когато стъпи на хубавото чердже ,Набура плахо почука на вратата .Бе късно следобет и бяха изминали няколко часа в мъчителни размисли за това което бе направил той на своята любима.
След като почука и зачака някой да отвори.

Все още под екстремното й сушене с кърпа, Усаги погледна някак зашеметено изпъд кърпата. Не очакваше никакви гости днес... Кой ли се е сетил за нея? Ставайки от леглото си, тя пристегна малко повече кърпата около себе си, за да е сигурна че няма да падне. Виждайки колко й е рошава косата, момичето просто похлупи втората си кърпа отгоре и се запъти към вратата. Въпреки че знаеше че не е много добра идея да отваря вратата в това си състояние, но можеше да бъде нещо спешно и сериозно. Пък и винаги можеше да се скрие зад вратата. Стигайки при изхода на скромната си къща, среброкоската отвори единственото нещо, което я делеше от пространството извън нейната територия, само и само за да могат червените й очи да видат изпод горната кърпа тези на...
- Лейтенант?!...
Все още както бе леко прикрита зад вратата, с леко отворена уста от недоумение, не можеше да концентрира мислите си. Тя не можеше да реши дали би било правилно да го покани вътре, имайки предвид че е само по две кърпи. Все пак това можеше да се сметне за опит за преластяване. Другия вариант бе просто да каже че момента не е подходящ и да тръшне вратата. Но това би било голяма грешка. Съдейки по първоначалното му изражение, сигурно бе дошъл във връзка с днешната тренировка. Ако найстина тръшне вратата, това би означавало че му е обидена и че не иска повече да го вижда. Набързо съвземайки се от този като блокаж, тя отвори повече вратата и му направи знак да влезе.
- С-съжалявам за състоянието си в момента, но... до сега се къпах и...

Още преди Усаги да направи жеста с който го кани да влезе той попита:
"Можели да вляза.Искам да поговорим." след което с притеснен поглед и някакси съжеляващ себеси обвиняващ погледна момичето,коет обе само по 2те скромни кърпи,който я правеха много секси,но разбирасе на лейтенанта в момента нему бе до това.
След любезната покана и нейното извинени за моменташното й състояние ,той влезе с леко привдена глава и поглед в страни, сякаш неискаше да я смущава.
Ясното му притеснение неможеше да бъде по учевидно,но все пак той се надяваше да не се забележи от нея.
След като престъпи прага на нейната територия метна един бърз поглед ,като запомни 90% от нещата в стаята.Това бе една от особените му дарби,ако може така да се каже -фотогенична памет.
След като събра достатачно кураж той я погледна в робинено червените очи и каза :
"Ъмм... относно днеска....Аз.....Еми....малко се увлякох,такаде не го исках ,беше инстинктивно." започна колебливо и мънкайки лейтенанта да се оправдава за супер грубото с и държание ,а постепенно започна да успокоява нервите си и гласътси,като мънкането зачезваше:
"Дойдох да ти се извиня за моята грубост.От желание да те научна да боравиш със совя меч,се поувлякох ,за което немога да си простя,а и сигурно няма да мога,но все пак се надявам ако може да ми простиш и ако мога да ти се реванширам с нещо(имаш право на една волност ) като все още с леко притеснение седна(облегна) на блиския диван зад него, като реши да види как ще рейгира.
Уви нетърпението го глозгаше ,а също и вината ,за това добави малко по-късно:
"Ще те разбера,ако неможеш да ме гледаш повече и ще уважа твоето мнение и решение" като сведе виновно глава.

Усаги не можеше да повярва на ушите си. Той всъщност й се извиняваше. Виждайки че има явно притеснения, тя се усмихма миловидно и се приближи малко. Вече пред него, тя не можеше да го гледа така умил и леко се наведе, като се подпря с ръцете си за коленете. Поглеждайки към него отдолу и под кърпата си на главата, можеше да се каже че в този момент изглеждаше доста сладка. Гледайки го учудено тя леко бе наклонила глава в недоумение.
- За днес? Оу, не ти се сърдя ^^ Знам че можеше да бъде много по-страшно, защото съм те виждала когато е найстина страшно...
Леко обръщайки се настрани, тя леко се изчерви и уви ръцете си около долната си кърпа. Леко притискайки собственото си тяло, тя още повече се сви и попита,
- А що се отнася до сделката... Искаш ли да я обсъдим сега... - тя го погледна леко, като все още се стараеше да прикрие зачервените си бузки, но естествено без никакъв успех. - Все пак и аз дължа извинение за това че напуснах площадката без да сме разяснили темата докрай... - Самата тя не го осъзнаваше, но този път в погледа, който му пращаше имаше нещо ново. За сега може би можеше да се определи като някакво неутолимо желание...

Изпаднал в недвуомение ,Арахачи дигна глава и сякаш от душата му падна камък.
Макар ,че тя му прости едвали би могъл да си прости толкова груба проява,но разбирасе той неможа дан е види тази гледак ,която бе породена от лекото й привеждане напред.
Правейкисе на разсеян,Набура каза :
"Не няма за какво да мисе извиняваш ,а относно здълката се чудя,какво ли ще бъде възнаграждението ми за този труден и мъчителен урок,който преподадох сутринта " като отново се направи на разсеян.

Забелязвайки внезапната му разсеяност, момичето се усмихна дяволито и погледа й стана леко замечтан. Четеше го като отворена книга в момента. Не бе толкова трудно да се направи това. Тя леко пристъпи към него като сложи ръце на раменете му и приближи тялото си максимално близо до неговото. Сега лицето й бе под братичката му и тя нежно прошепна,
- Мога да възнаграждавам и в аванс... За сега съм доволна... Искам все пак и още...
Всичко можеше да разбири по сърцебиенето му. Чуваше го ясно и отчетливо. Сякаш и говореше и подсказваше какво да прави. Леко надигайки главата си, с помоща на лявата си ръка придърпа лицето на новия си обект на желания и го целуна страстно. Плъзвайки другата си ръка над рамото му, тя я уви около врата му, за да има по-голям контрол над него и самата целувка...

Арахачи щастлив от новината ,реши да се възползва от толкова желания момент.
След като тя обви своята ръка около него и с така страст го целуна ,а той също отвърна със същото,като зада покаже желанията си я зграбчи нежно през кръста и я доближи до своето тяло,като дистанция между двамата нямаше.
След много бройни страстни целувки ,ръцете му бавно се плъзнаха малко по надолу ,като я стисна леко за малко слатко дупе,а същевременно със нежното стискане я придърпа още по-близо.

Усаги не спираше да го обсипва с ласки. Сега, когато го желаеше толкова силно, нямаше връщане назад. Предния път когато имаха възможността, тя бе все още ранена и изтощена, пък и мястото не бе подходящо. Забивайки леко пръстите си в гърбът му, тя леко масажираше мястото, като успокоение след предните си действия. Нямаше думи с които можеше да опише как се чувстваше в този момент. Несравним с която и да е предишна целувка с него, несравнима с каквото и да е друго нейно действие. Всеки момент бе незабравим и специален. Потъвайки изцяло в страстта, тя леко плъзна ръката си надолу към гърбът му, като отново заби леко пръстите, само и само да хване материята по-здраво и леко да я дръпне нагоре. Не бе честно тя да е само по кърпа, а той с всичките си дрехи...

Докато Арахачи се насалждаваше на всики един от прекрасните моменти ,той преметси обектът на внимание на неговите ръце по-надоре по гърба,като леко го обхождаше по възможно най-приятен начин.Секунди по-късно ,лейтенанта се средуточи над пратната област,а ръцете му премахната горната кърпа ,която зариваше сребристата и все още полумокра коса,която вдната се спусна на доло ,а неговата бяла риза,постепенно вървеше към премахване .
Ръцетему нежно прокарани по гърбът й ,устните му незабравимо обсипващи врътът и устните й,какво повече да даде той на нея....Разбирасе имаше още нещо,което накара пулсътму да ускори още повече.

Вече не усещайки кърпата на главата си, тя вече знаеше че и той не изостава от намеренията й. Малко по малко, тя отстраняваше ризата му, докато вече не бе там, където попринцип й е мястото. Прокарвайки ръката си под неговата, тя отново се зае с нейния еротичен масаж на гърбът му. Отвреме на време усещаше някой белег, но не обръщаше никакво внимание на тях. Единственото нещо, което сега правеше и това, което усещаше я вълнуваха най-много. Да усеща неговата непокрита кожа върху нейната бе найстина нещо, което я капаше да иска още и още. Вече бе прекалено потънала в блаженства, за да може дори да си помисли за нещо друго освен това, което правеше. Светът около нея отдавна не съществуваше. Сега бяха само те двамата и имаха пълната свобода да правят това, което им подсказват сърцата им. С всяка следваща целувка, разменена помежду им, следващата ставаше още по разгорещяваща и изпепеляваща. Притискайки главата му всеки път когато атакуваше врата й, усещаше как цялото й тяло крещи за още. Определено няма да отнеме много време, преди да променят местоположението си. Неописуемото й желание да премахне каквито и да е граници помежду им, я накара да се съсредоточи върху втората му дреха, която считаше за пречка...

Арахачи нямаше никакво намерение този път да спира.Граници за него нямаше,като продължавайки да я опсипва с неописуемо богатите целувки , той нежно плъзна своята ръка по нейната дясна,като от рамното следзе до дланта й ,причинявайки и приятно усещане накрая завършено с хващана на раката сякаш ще започнат танц.Малко преди този танц бежду телата им да започне и панталона му бе сломен като ризата,като единственото по което остана бе едни черни прилепнали по тялото боксерки .
Без да разбере ,потънала в тези прекрасни моменти Усаги не осъзна ,че и двете й ръце бяха преместени зад гърбът ,като пръстите им(на рацете) бяха преплетени с неговите.

Среброкоската бе потънала изцяло в страсти. Оставаше й една единствена пречка да отстрани, но и за нея имаше време. Все пак нещо й подсказваше, че колкото и в началото лейтенанта да смогваше с темпото й, сега някак изоставаше. Бяха му отстранени и риза и панталон, а на нея само една кърпа на главата. Леко разочарована от това, тя продължи да го целува жадно без да спира като по едно време се спря и отвори очи. Тя го погледна замечтано и се усмихна дяволито. Откъсвайки се от обятията му, тя се отправи към стаята си, като на вратата се обърна и го изгледа от главата до петите. Тази картинка й харесваше, но за съжаление или не, нямаше да остане и той така още долго. Влизайки бавно в стаята си, тя не откъсваше поглед от него и леко се скри в стаята си, като остава само малко от тялото й да се показва и лицето й. Очите й ясно му подсказваха да я последва, като тя точно на това се надяваше. Бяха стигнали до тук и тя се съмняваше той да се поколебае или да се откаже. Нямаше вече измъкване от това, което и на двамата се искаше да стане. Изчезвайки вече изцяло в стаята си, тя погледна леглото си и се усмихна самодоволно. Сега само той трябваше да дойде тук и можеха да продължат с това, което бяха прекъснали преди съвсем малко...

Арахачи прекъснат от приятното занимание на което се бе отдал толкова доволно,сега стоеше полу гол ,а любимата му си отиваше.Леко учуден и разсеян,той не разбра първо началния й намек,но постепенно се досети като доволно се усмихна и тръгна да я "гони".Той леко открехна вратата като нахълта вътре като истински вараврин ,който търси плячката си .С една мръснишка физиономия и желание,което изгаряше иначе топлата душа той се огледа из спалнята за Усаги.

Още докато сканираше околността за своята "жертва", тя го прекърна в гръб и прошепна съблазнително,
- Ммм...Докъде бяхме стигнали...?
Бавно и вниманелно тя мина пред него и го обгърна отново с ръце. Потъвайки в ласки, тя вече започваше да се топи в ръцете му и да й омекват краката. Напълно потънала в магията на момента, вече нищо нямаше значение...

Преди тя да мине пред него ,той само погледна леко на страни с една мазна усмивка ,като нищо не каза.
Когато тя мина отпред ,той обгърнат неможеше нищо да направи,а тамън мислеше да бяга с все сила ( ).
сега прикован в меките ръце на Усаги ,Арахачи я целуна страстно,като постепенно я обви с неговите големи и топли ръце.
Не след дълго негова цел бе вратът й,мястото което я караше да се топи като лед( ) ,а когато стигна до ухото й прошепна нежно :
"Мисля да се отървеме от това неприятно пърце плат" ,като още преди да е получил отговор раацете ръзгърнаха мократа до някаде хъвлия ,а след това я запрати в най-близкия ъгъл ,като това остави Усаги само по "безнищо".
Отново върнал се към врътът й,той постепенно свали устните си като ги плъзна постепенно по раморото посока лакатя....

Усаги се остави да бъде разсъблечена докрай. Вече нямаше какво да я крие и пази, но това не бе целта. Нито пък беше и на лейтенанта. Няма начин да му позволи да остане така, както бе в момента. Оставяйки го да продължи с начинанието си, тя реши да се заеме с нейно собствено занимание. Така както "ненападнатата" й ръка бе на гърбът му, така и тя се проправи път надолу към неговото "ненужно парче плат". Бавно и нежно ръката й минаваше по страницата му и също така бавно и нещо премахна последното препядствие. Усещането на двете им чисто голи тела едно до друго бе неописуемо. И двете бяха нагорещени и двете искаха и крещяха за още. Обгръщайки ръцете си около него, тя отново започна да го обсипва с ласки. Като добавка, тя уви и единия си крак около неговия и се стараеше да скъси каквато и дистаниция да има...

Дистанция нямаше ,а топлия крак на Усагибе посрещнат с една лека усмивка.
Лявата ръка грабна кракът й ,като го притисна още повече до тялото му.
Полетяха още множство страстни целувки и искри между тях,като той реши ,че е крайно време да стане малко по сериозна играта.
За целта той пусна кракът й , след което нежно я положи на леглото.Там Усаги се намираше леко в страни от него .Бавно ,но славно той настъпваше заедно със свойте целувки надоло по нейното тяло ,а когато стигна до пъпът й направи около него 2 кръкчета с нежни милуки.
Успоредно с целувките се спускаха ръцете му ,който нежно погалиха врътът,гърдите * леко пристискване тука* корема ,като стигнаха бедрата,а устните -заветното мясно....

Среброкоската бе на върха на удоволствието. Не можеше вече да издържа на толкова много ласки без нищо да става по-нататък. Прегръщайки го, тя се доближи леко до ухото му и прошушна нещо. След това се отдръпна леко със зачервени бузки и се отпусна на леглото като го гледаше право в очите за някаква реакция. След малко тя отново го целуна нежно, като уви ръцете си около него и леко започна да масажира областта.

След прошепнатото нещо ,Арахачи леко се усмихна и каза:
"Не се притеснявай ще се опитам да бъде максималко приятно,като за първи път" след което мъжът се премести от областа на пъпа към нейната "пекарна" (кекс) и нежно започна да я обсипва с приятни за областан ласки с уста,а рацете му леко масажираха бедрата.

Червенооката не можа да разбере какво бе намислил да прави, докато не го направи. Неочаквайки нещо подобно да се случи, единственото нещо което направи тя от своя страна бе да стисне завивките силно. Колкото и да й харесваше, искаше нещо повече... нещо друго... по-удовлетворяващо. Леко надигайки се от мястото си, тя хвана нежно главата на любимия си и го целуна страстно. Придърпвайки го да се отпусне в хоризонтално положение, момичето се уви с всички възможни крайници около него. Вече го искаше прекалено много, за да се бави с други занимания...

Арахачи само застана в хоризонтално положение,като зачака да види какво е намислила Усаги.

Виждайки че явно няма да има никакво действие от страна на лейтенанта, момичето реши да поеме нещата под контрол докато реши да участва активно. Прекъсвайки моментната целувка, тя го погледна отново, за да се убеди в това, което забелязваше, и леко се нацупи. Преобръщайки го по гръб, да седна върху него и се подпря с ръцете си на гърдите му. Преглеждайки отново реакциите му, тя се изправи леко и скръсти леко ръце, все още седяща отгоре.
- Мислех че и ти го искаше... Нима се отказваш?...
Леко натъжавайки се при последното изречение, тя зачака да види как би реагирал той...

"къхъммммм" каза Арахачи ,като единственото нещо което направи бе мазна физиономия и едно странно сочене с показалец,който посочваше надоло.....