Изпитът на холоуа...

Двете чудовища се озоваха в Каракура:
-Сега искам от теб да погълнеш поне 5 плюса...

Перси чу какво му каза холоуът и реши, че е време за похапване....Единствените души, кoито той изяждаше, бяха тези, които му ухаеха хубаво....Перси тръгна из града и търсеше... Изведнъж видя.....

Изведнъж холоуът долови една примамваща миризма,която идваше от една тясна уличка...

Перси се затича и за нула време пристигна на уличката. Там сазря една душа. Бе момиче, на 20тина години с кестенява коса и нежна, светла кожа. Перси я огледа и за секунда през мислите му мина някакъв спомен от друг живот. Окопити се. Скочи и замахна към момичето, опитвайки се да я улови в мощната си ръка. И тогава....

Душата бе безпомощна и Перси успя да я зграбчи с ръката си...

Перси я хвана здраво и й откъсна главата, като я налапа наведнъж. След това започна бавно да яде всяка една част от тялото й....След като я изяде, започна да души за следващата си жертава и тогава....

Но не намираше нищо...

Макар да бе тъмно, Перси виждаше идеално, но това не му помагаше да откриее душа. Дори и невероятната му скорост не бе достатъчна да открие някоя изгубена сама душа...Тогава той осети миризма, която бе сигурен че беше от.....

От никъде,Перси не намираше нищо...

П.С.Абе като ти кажа,че не намираш нищо пиши,че продължаваш да търсиш,а не,че вече намираш нещо.И още нещо колкото по-дълги постове,толкова по-бързо ще свършим Smile

Търсенето продалжи. Перси вървеше, но не долавяше нито мириз на душа, нито духовно присъствие.... Времето се нижеше, а той осъзна, че душите се крият от него... Малко по-малко започна да забавя крачка с цел да бъде по внимателен и да успее да залови, някоя душа...Не се мина много време и той забеляза някакво човешко същество, то се обърна - беше душата на неговата любима, но Перси разтърси главата си и осъзна, че гледа в нищото, защото там нямаше нищо. Но странното беше, че дори и като холоу, той вижда спомени от предишния си живот. Незнаеше дали това е добре или зле, но не се и интересуваше много. Бе започнало да се зазорява, но нямаше следа от душа. Перси, обаче бе твърдо решен да стане много силен, а за тази цел трябваше да гради върху малки мисиики като тази...Макар и да не откриваше душа, той не се отказа и продалжи да търси като вече не вървеше бавно, а подскачаше от блок на блок, от сграда на сграда....Бе се качил на едно от най-високите места в града, когато изгря слънцето....И от там, Перси, се заоглежда за души.....

И изведнъж видя нещо да свива зад един ъгъл много бързо .Само миг по-късно и нямаше да го види.