Залата за изпити

Заглавие: Залата за изпити Нед Яну 27, 2008 2:21 pm

Това помещение представляваше огромна зала ,в която се извършваха финалните изпити,който определят дали желаещите ще станат шинигамита.Самия под на залата бе разделен на 2 части - дървена и каменна в зависимост от това какъв е изпита.Дълбоко в единя край на залта близо до вратата се намираше бюрото на изпитващия учите.Този учител имаше правото да поставя ,какъвто и да е тест,задача или просто въпрос с който да определи дали изпитвания е достоен да стане шинигами.

Усаги пристъпи в залата за изпити. След такъв тежък ден, точно от едно приятно завършване на деня би й дошло най-добре. Нищо по-хубаво от това да разбереш че усилията ти не са били напразни. Тя огледа хубаво помещението, попивайки всякаква важна информация и пристъпи към средата на залата - точно на границата между дървената и каменната част. Оглеждайки се внимателно, момичето забеляза къде е учителското място и съсредоточи вниманието си към онова място. Края бе почти близо. Бе издържала изпита до сега. Вярно щеше да има още много изпити и поводи за самодоказване, но най-важното е да се направи първата крачка. Тя се усмихна гордо и зачака изпитащия да й даде следващата задача...

Тейней влезе и в тази зала, момчето беше получило опътване, че трябва да се яви тук.Огледа се и видя стаята, тя беше огромна, а леко го притесни това разделяне.Момчето мерна и едно момиче, кимна за поздрав.Погледа му се спря на бюрото на изпитващия, момчето силно се надяваше там да има някой, защото нямаше търпение да започне живота си, като шинигами.

Усаги видя новодошлия. Явно се бе забавил известно време докато е минавал изпитанието. До колкото не я лъжеше паметта, той бе същото момче, с което бе на второто изпитание. Тя също му кимна с глава и се усмихна доволно. Значи ще има известна конкуренция. поне за сега от този "випуск" май само те двамата са първи. Сигурно си имаше причина за това. Тя го огледа внимателно от главата до петите и се постара да запомни всичко за него. Каквото си спомняше дори и от първото изпитание. Как отговаряше на отговорите, дали е достатъчно запознат с материята и прочие. Всичко за него бе като на досие записвано вече в съзнанието на среброкоската.
"Той явно има някакъв потенциал..."

На Тейней започна да му става скучно, момчето отново мина през стаята и погледа му се спря на момичето.След няколко секунди тъпо гледане я разпозна, та тя беше на изпитанието с него.Момчето се вцепени, започна да го хваща страх.Винаги щом момиче го превъзхождаше, момчето ядеше много бой.Той отстъпи с една крачка назад и се усмихна, като се опита да се успокой."Спокойно, Тейней, тя е само момиче, не може да ти навреди..."Бавно, но славно започна да се успокоява и лицето му придоби нормален за него вид, с празен поглед.Момчето се облегна на стената и зачака да види какво ще стане, славеше се с търпеливост, но и лесно се изнервяше, понякога.

"Щеви помоля търпеливо да изчакате останалите .Те скоро трябва да дойдата" промърмори нещо изпитващия.

Урей пристъпи и започна да говори на мъжа в черно
- Извинете, казаха ми да дойда при вас, по точно едно малко момиче ми каза.

Мъжът само подсмъмри нещо под носъд си:
"Тия глупави игрички на Ейзан " след което каза:
"Да моля влезте млади господине.Ще започнем ,когато се съберете всички.Ще ви помоля за малко търпение" след което извади нещо като списък и одметна с няколко "чофки" нещо ,като отново се зае с негова си работа.

Усаги се загледа в новодошлия. Този вече знаеше само от първия изпит. Явно и той има някакъв потенциал. Заглеждайки се в двамата единствени мъжки индивини, тя някак можа да забележи нещо като прилика между двамата. Дане би да имат роднинска връзка? Дали имат или не, това не я касаеше. Понеже бе безмислено да се стой прав докато чакаш бавещи се, сребракаската седна на земята, като се подпря на едната си ръка, а краката постави един върху друг, сочещи в противоположната посока. С втората ръка закри леко с роклята тази част от краката си, която би се счетнала за нередно да се показва. Тя се отпуна и затвори очи отекчено. Щеше да е дълго чакане...

-ЪЪъ, сенсей-сама,бака. - промърмори Тейней.
-Само ние тримата с това момиче и брат ми взехме един изпит, незнам кой чакаме... - при първите си думи, Йами не наблекгна на БАКА, даже го каза супер тихо xD.

найстина ние бяхме само3-мата тука на изпит, не трябва ли да започваме щото ако чакаме целия форум О.О >.>

Урей седна и заспа в чакане.

В този момент в стаята влязаха три шинигамита,които изглеждаха на около 50-60 години.Те носеха някакви занпакутоута.Тримата седнаха на столовете си,а този посредата каза:
-Така,това е последното ви изпитание.Ще ви дадем по един занпакутоу на всички ви.Искам да ми покажете основната позция,която едно шинигамито заема преди битка-след тези думи старецът нареди занпакутоуите и зачака момчетата и момичетата да пристъпят напред и да ги вземат...

П.С.Сори,че одцуствах последните дни,ама имах работа

ЕДИТ:Знам,че никой нищо не ви е казвал за тая позиция,ама спокс.Само тряа да напишете един хубав пост и ва пускам Neutral

Усаги погледна някак несигурно зенпакутата. Едно от тях трябваше най-добре да й подходи. Останалите щяха да й бътат някак неутрални и неефективни. Затваряйки очи за момент, тя се остави на инстинкта й да я води. Ставайки от пода, тя се приближи до оръжията в наличност и с едно плавно движение взе това, което счетна за най-подходящото за нея. Среброкоската отвори очите си и се загледа в празното пространство. Тя отстъпи няколко крачки назад и се погрижи да е на безопасно разстояние от останалите. Изваждайки своя избран меч от ножницата му, която сложи на пода. Вече готова с оръжието си в ръка, тя постави единия си крак назад леко присвит в коляното, като другия крак остана напред, но също бе присвит в коляното. Поставайки меча пред себе си с леко присвити ръце в лактите, момичето нагласи зенпакуто да е перпендикулярно на земята и точно през средата да разсича образа й. Погледа й беше уверен. В такава начална позиция едно шинигами може много лесно както и да атакува, така и да се отбранява. Тя погледна изпитващите, опитвайки се да прочете по лицата им дали е направила правилното нещо...

Изпитващите погледнаха Усаги.Те си казаха нещо на ушенце,след което този който стоеше по средата я погледна и каза:
-Минаваш-старецът се усмихна и довърши-от сега нататък това е твоя занпакутоу,ще ти дадем гигай и телефон с който да имаш връзка с обществото-изпитващите изчакаха една секунда и в един глас отсякоха:
Следващият...

Тейней реши да е първи, той ли беше смел или само това му се струваше.Момчето найстина беше смело, но не очакваше той да първи.Започна да крачи към зенпакутата, чувстваше, че едно от тези е неговото.Едно от тези щеше да го съпровожда в неговия Шинигами живот, този соул слайер щеше да е негов приятел.Младия Йами продължи да се приближава, погледа му беше студен, устните му се напукаха.Момчето беше доста напрегнато, телесната му температура се вдигна повече, а той започна да се поти.Момчето накрая стигна до мечовете, протегна си ръката и докопа един от тях, чувстваше, че този ще е неговия.Момчето го издърпа и го вдигна високо над себе си, усети, че не е много тежък.Момчето си смъкна ръката, а с нея и зенапакотоу.Дъгът му спря, вълнението беше прекалено голямо.Преди малко Тейней незабеляза тези мъже, сега някак си му всяваха страх.Това бе ключов момент в живота на Йами, тук той щеше да подпише договора си като шинигами или щеше да стане просяк, като душите, на които донесе вода.В съзнанието на Йами се появиха образите на хората, на които е помогнал.Те му вдъхнаха кураж, той си спомни всеки мил поглед и усмивка, с които те го бяха дарили.Това даде доста сили на Тейней, а той отпусна ръката си.Сега му трябваше малко спокойствие, телесната му температура се понижи, неслед дълго той облиза устните си, зада ги навлажни.Момчето разтвори широко очи, отвори устата си и духна здържания отдоста време въздух, дъхът на момчето беше студен, както самата му душа.Тейней реши, че е време да започва, момчето дигна меча и изви ръката си, сега меча стоеше на височина - малко по-нависоко от кръста.Другата си, свободната ръка Йами остави по-назад, в момента тя не му трябваше, момчето чувстваше, че засега ще овладее меча и с една ръка.Веднага след това се сети, че трябва да има опора, инстиктивно изнесе левия си крак напред, Йами чувстваше, че това ще му гарантира нужната опора.Момчето затърка пода с десния си крак, който остана назад.Това бе зацел да го намести както трябва и това да увеличи опората, която можеше да даде краката му.Тейней незнаеше какво друго да направи, в момента само трябваше да изчака какво ще кажат старите мъже, момчето затвори очи и се опита да се задържи в тази поза, като гледаше да не изгуби контрол над така напрегнатото му тяло.

Изпитващите отново си казаха нещо.Те погледнаха Тейней,а средният каза:
-Минаваш,получаваш това занпакутоу,което е в ръцете ти ,ще ти дадем гигай и телефон с който да имаш връзка с обществото.E следващият...

ЕДИТ:Фукачи 1 офицер на отряд 1 Тейенй втори...Пишете в тренировъчната площадка на отряда...

Тейней излезе със самодоволна усмивка, явно беше по-талантлив отколкото предполагаше.

Усаги се усмихна самодоволно. Беше вече официално шинигами. Всички усилия до сега се оказали не напразни. Вдигайки от пода ножницата, тя я сложи на колана си и сложи новия се зенпаку обратно там, където му е мястото. Взимайки и другите си предмети, тя си тръгна от стаята като благодари на другите шинигамита за това, че са я приели иизлезе...

Вече четиримата изпитващи последваха излизането на 2мата нови Шинигамита ,като се върнаха след няколко минути носещи един сносен куп Занапакутоу .След което седнаха и зачакаха следващите ученици да дойдат.

Урей стана от чина си. Мръдна глава напред, какво ли видя - това беше занпакутоу - то си. Тръгна да тича напред, по лицето му потече една сълза от щастие. Това не можеше да се опише с думи. Йами го устави на ръцете си. Започна да го гледа. Това бе най-щастливият момент от живота му. От лицето му като лавина в планина се отскубна още една сълза и падна на меча. Той го загледа - беше прекрасен. Всичко в него го радваше - кафявата дръжка и зелената ивица. Оранжевокоското ( ХД ) си мръдна главата напред и целуна меча. Остави го на рамото си, близко до главата му.Затвори очи. В черната яма се яви нещо кафяво. След малко то се приближи и Урей забеляза, че това е Шикаку. Вече Шикаку беше плътно до Урей, гледаха се очи в очи. Шикаку продума
- Момчее, нямаш време да мислиш за странични неща, сега остава само опита ти. След като се справиш с него ще ти помогна с много работи, сега го започвай-
Каза той и си тръгна.Момчето стисна ръце и ги дръпна назад. Сега започна с самият си опит. Забеляза че по - големият му брат Тейней вече е готов. Това го потивира и той вече направо нямаше търпение да се справи. Леко приклекна и зае много добра поза. Хвана меча. На мястото с най-голяма опора - дланите, Урей мръдна на ляво от главата си. Изви връта си към привъстващите и зачака мнението им - допуснатите грешки и предимствата на стойката му...

Фукиу, доволен от себе си, влезе в огромната зала за изпити. Той застана пред изпитващия и зачака задачата/задачите си... farao

Изпитващите си казаха нещоЛ
-Минаваш-съобщи единият.В този момент друг Йами се появи.:
-Как се казваш-попита старецът стоящ в края...

П.С.Урей получаваш-занпакутоу,гигай,телефон(за връзка с Обществото)
Фукиу,трябва да направиш основната стойка,на едно шинигами при битка.Има занпакутоуи на масата на изпитващите...

Фукиу придоби широка усмивка. Мечтата му се сбъдваше. Първо утоли жаждата на две души, а сега щеше да се докосне до занпакутоу-а си. Едва се сдържаше да се разреве от щастие. Той тръгна бавно напред и застана пред масата. Видя перфектния меч-неговият. Още като хвана дръжката му усети как се слива с духа му. Красивото, но мрачно момиче го гледаше с радостни очи, нещо което не е правила от толкова много време. Той беше толкова отнесен че скоро щеше да забрави задачата си. Той вдигна оръжието си с две ръце и се огледа в него като в огледало. Тогава се сети че е крайно време да покаже позата за битка. Той плъзна десния си крак назад и пренесе по-голямата част от тежеста на него. После вдигна меча си диагонално и го стисна здраво, прибра лактите към тялото си и погледна напред към изпитващия за да получи оценка.

"Много добре момче.Каза най-стария от 4-тиримата изпитващи.Ела насам" като направи еднин жест с ръката да дойде до масата.
"Заповадяй тези неща са незаменими.Пазиги като очитеси.А занпакутоу вече е твое.Официално си "ШИНИГАМИ" като го потупа,а преди това му подаде предметите.

Фукиу прибра предметите и каза:
-Само още нещо. Към кой отряд съм начислен?