Тренировъчната площадка

Това място бе много просторно.То бе идеално за всякакъв вид тренировка.Вляво се намираше една малка рекичка,която бе много спокойна.Само на няколко метра от нея пък имаше множество дървета.Всичките изящни,с величествени корони.Посредата пък се намираше едно свободно,тревисто пространство,където можеха да се водят тренировъчни бтики.По средата на цялата площадка се намирах три чучала,които се използваха при упражняването на боравенето със занпакутоу.

Тейней цъфна на тази площадка, беше получил информация, че е офицер или нещо от сорта.Реши да потърси някой или нещо на тази площадка.

В този момент вече познатия Ейзан цъфна пред него:
ІКво става-каза капитана-честто,ти си 2 офицер на 1 отряд.А сега ми кажи на какво искаш да те науча...

-Еми, бих предпочел нещо със занпакотоу или някоя техника, но бих наблегнал на използването на меча. - каза замислен Тейней, момчето незнаеше какво точно да избере.

-Добре така да е тогава-каза Ейзан и продължи-сега ще ти покажа основната стойка за битка на шинигамито-Ханари взе своя занпакутоу,леко разкрачи краката си,като постави левият малко по-назад от десния.Капитанът хвана меча с две ръце и леко присви ръцете си в лактите-е това е,не е много трудна.Сега от теб искам първо да направиш тази стойка,а после да отидеш до онези мишени-мъжът показа точно къде се намираха те-и да ги атакуващ,като изпозлваш тази стойка...

Тейней не промени изражението си дори и с милиметър, момчето скоро мина изпита чрез направата на тази стойка, момчето извади меча от кръста си и тръгна да прави стойката.Остави единия си крак малко по-назад от другия, а накрая присви лактите си.Направи това, което бе запомнил от сенсея.Сега реши да отиде и да се пробва да удари един от чувалите, момчето се приближи до една от тези мишени и застана пред нея.Хвана меча и пое дълбок дъг, после го изпусна, а една капка студена пот изби по челото му.Нима се вълнува толкова много ,всъщност Йами не изпитваше и капка емоция.Момчето всъщност не даваше и пет пари какво ще направи, но все пак щеше да се постарае.Изнесе единия си крак по-назад от другия, пое отново дъх, а накрая присви лактите с надеждата и меча да остане в същата полза.Сега дойде и опита му за нанасяне на удар, момчето реши да пробва с прост замахващ удар от дясната страна, с ръката с която държеше меча(дясната).Момчето изнесе дясната си ръка назад, после я върна обратно, но засилена и се опита да нанесе удар, като издиша целия насъбрал се въздух.

Ударът му обаче нямаше никакъв ефект,тъй като мишената не бже просто човал,а бе желязна,под формата на човек...

-Сенсей, каква ми е целта? - попита Тейней, като замахна безгрижно към мишената, той не искаше успех, а отговор от сенсея.

-Целта ти е да направиш щети на мишената-отвърна Ейзан и се облегна на едно дърво...

След като пристигна на площадката, за нейно учудване отново видя момчето, с което бе в академията. Нима и той бе разпределен в този отряд? Тя въздъхна. Явно найстина ще й бъде нещо като съперник. Гледайки как вече единствения човек на разположение е зает с това да го обучава, тя реши да остави новия да си тренира. Има време кога да се запознаят официално, пък и не е нужно да прибързва. Решавайки просто да остави площадката, момичето реши да се разходи из околностите и да проучи месността. Има време за трениране. За всичко винаги има време и място...

Тейней осъзна, че няма да стане лесно.На момчето му трябваше добра концентрация и опит, момчето знаеше това много добре.Но също така трябваше да проработи и върху удара, отдалечи се малко от тази мишена.Също така трябваше да осъваршенства и стойката, изнесе единия крак леко напред, а задния затърка в земята, зада се намести както трябва.Веднага след това той дигна меча доколкото трябваше и направи чупка в лактите.Застана в желаната полза, но колко я беше осъвершенствал незнаеше, а и тя не беше много от значение, момчето нямаше да седи, като робот в битка.След като застана в горе-долу желаната позиция, Йами изнесе дясната си ръка назад и замахна с всички сили.Момчето съсече въздуха, а от силата залитна, това беше просто "загрявка" преди ударите му в мишената.Момчето повотори опита, но от залитането след удара трябваше пак да застане в позиция, изнесе единия крак напред, намести задния и хвана меча както трябва.Без да губи време отново изнесе дясната си ръка, но този път направи прав и пробождащ удар напред, с всичка сила.От това действие момчето едва не падна, все пак удряше точно "нищото".Без да губи време Тейней се окопити и отново застана в желаната поза.Момчето този път щеше да направи тези два удара, изнесе дясната си ръка и направи замах, залитна леко, но после се опита да възтанови позицията си, след този опит изнесе дясната си ръка назад и замахна с прав пробождащ удар.От това дундуркане Тейней загуби равновесие и се просна на земята, знаеше, че той ще удря по мишена и тя ще го спре от падане, но това все пак беше мишена.Тя е неудушувен предмет и не се движеше, той лесно щеше да я удари, но ако в битка пропусне с един от тези удари щеше да стане лошо, сигурно щеше да се строполи и отвори за смъртоносна атака.Момчето засега нямаше никакви сили, можеше само слабо да борави с този меч.Чудеше се дали става за офицер, но нали затова е тук, да тренира и да се докаже пред другите шинигамита.Тейней не беше говорил много с братята си на този свят, но беше сигурен, че и те се справят.Йами реши да поднови опита си за двоен удар, момчето се изправи и застана в желаната поза.Изнесе дясната си ръка, но този път незамахна толкова силно, той разчиташе повече на бързината си, защото искаше успешно да запази равновесие.Точно, защото бе намалил силата на удара Тейней не залитна, само малко.Веднага след това върна дясната ръка и замахна с прав удар.Но в този удар вложи доста сила и бързина, това му коства ново проскане на земята.Момчето, знаеше че мишената няма да може да го избегне, затова не се притесняваше много.Момчето се изправи, реши да направи още няколко опита, а после щеше да разфасова тази скапана мишена.Йами застана в бойна позиция, момчето притвори очи, а след миг вече нанасяше удар.Момчето разчиташе доста на бързината, веднага след този опит изнесе обратно дясната си ръка и нанесе правия удар, но не заложи на силата, а отново на бързината.Това обаче не беше края, защото Йами успя да се окопити, той направи едно въртеливо движение и отлявата си страна, защото се завъртя надясно нанесе мощен удар на въздуха.Това му коства едно бонус завъртане и падане на земята.
Тейней реши, че вече е време да отиде до мишената, с бавни крачки Йами стигна до там.Момчето се беше изпотило, въпреки че не тренира толкова време, това пак си беше умора.Момчето затвори очи, той знаеше, че не всичко е само силата и бързината, опита и концентрацията влагаха повече полза.Момчето запона да "гони" всички негативни мисли от мозъка си, въобще мислите на Тейней бяха много малко.Той не беше живял много от живота си, умря все още зелен.Сега му остана само шинигами живота, момчето знаеше това и затова се стараеше толкова.След няколко минутна концентрация Тейней реши да започва, момчето изнесе единия си крак напред, а другия малко назад, зада се намести като хората.Направи чупка в ръцете и меча застана където трябва.Веднага след тези подготовка Тейней замахна за първия си удар след изнасянето си на ръката, момчето имаше за цел да направи неговото преди малко тренирано комбо.Веднага след този удар си върна ръката и нанесе правия и пробождащ удар.Това небе края, момчето отново върна ръката заедно с зенпакотоу и направи едно въртеливо движение, завъртайки се надясно и нанасяйки удар от лявата си страна право в врата на мишената с цел да и отсече главата.

Тейенй наистина имаще голямо подобрение,но не достатъчно.След замаха му мишената почти се разпадна,но нещо все още я крепеше.Въпреки това тя бе поела много "демидж":
-Много добре Йами,още максимум два опита и ще си готов...

Тейней не показа емоций, но дълбото в сърцето си се радваше на успеха.Момчето не очакваше точно такова подобрение, но никога не би отказал успех.Момчето отстъпи няколко крачки и си отдъхна.Няколко капки пот бяха избили по лицето му, беше нормално, момчето вложи цялата си сила и бързина в предишните си удари, даже чувстваше и малкоболка в ръката, заради бързите и силни, унищожителни удари.Тейней прокара пръсти през косата си, разроша я, искаше да изглежда безгрижен.Но той всъщност не беше точно такъв, момчето държеше на доста неща, но в момеента пред него беше тренировката и в момента тя беше най-важната.Тейней чувстваше, че в него има нещо, момчето не чувстваше, че ще се справи така, данеби да беше гений? Много въпроси изникнаха в главата на Йами, това го разконцентрира, но той не усети.Момчето започна да се замисля върху много неща, дори се замисли и какво е ял.След няколко минути "размисли и страсти" Тейней се усети и веднага се върна в реалния свят.Момчето се приближи до мишената и застана в бойната стойка: изнесе единия крак напред, другия го намести отзад и направи чупка в ръката, с която държеше меча си.Момчето затвори очи и започна да се концентрира, изби всякакви глупави мисли и негативни енергий.Йами почувства, че е готов да започва.Тейней отвори широко очи и нанесе първия удар със замах, върна ръката си от този удар и направи пробождащия, но това небеше края - момчето изнесе обратно ръката си заедно с меча и направи въртеливо движение, атакувайки вратът на мишената.Йами вярваше, че и сега сигурно ще има някакъв напредък.

И мишената остана без ръце.Все пак шинигамито все оше не я бе довършило.Трябваше му още малко...

П.С.Тва подобрение е щото направи ония голЕм пост Smile

Ооо незнаех xD

Тейней видя, че започва бавно, но славно да схваща нещата.Момчето туко що беше осъкатило мишената, и това си беше напредък.Йами отново не показа емоция, но радоста му се увеличаваше.Всеки път ставаше така, но щом момчето успееше, се връщаше обратно към нормалното си изражение и поведение.Все пак той беше сериозен, като е сам, но ако имаше компания момчето ставаше много по-весело и общително.Умората му вече започваше да си личи по едрите капки пот на лицето му, момчето беше леко задъхано, но нямаше намерение да прекрати тренировката си.Все пак беше толкова близо до усепха, а и искаше да впечетли капитана.Момчето отново се отдръпна няколко крачки назад, зада може да си отдъхне.След малко щеше да започне с опита си, сега поседна малко и огледа ръката си, която държеше и зенпакотоу.През главата на Йами минаха куп мисли, той знаеше, че в този меч сигурно се крие неговата сила, не би трябвало да удря само като хамалин, но момчето щеше да попита учителя си по-късно.Сега се изправи и отново се приближи до мишената, без да губи време застана в бойната позиция: единия крак изнесен напред, задния наместен за по-голяма опора и чупка в ръката, ск оято държеше меча.След това Тейней започна да изхвърля всички глупави мисли и да неутрализира негативната енергия.Това стана бързо, защото момчето осъзнаваше ситуацията си и недопускаше да прави аматьорски грешки.Дойде време и на комбото, без да губи време Йами нанесе първия удар след изнасяне на дясната си ръка.Момчето върна обратно меча и нанесе пробождащ удар, а за финал с въртеливо движение нанесе удар в гушата на мишената, с надеждата, че вече ще и отсече главата.

И най-накрая Тейеней успя да "разруши" мишената:
-Много добре-каза Ейзан-почини си,а след това ще направим нещо като спаринг-възторжено обяви сенсеят...

Тейней се протегна, доволен от успеха си.Въздъхна и се излегна на земята, като нямаше да става до второ нареждане.

Вятъра леко подъхваше,като нищо не се случваше на площадката,а командира бе зачезнал на някаде.

Тейней явно нямаше друг избор освен сам да тренира, момчето се изправи и се протегна.Видя, че сенсейа го няма, сигурно искаше да наблюдава тренировката му, но Йами не се притесняваше много за това.Момчето си изготви план, първо щеше да започне с физическа тренировка.Тейней си намери хубаво местенце и се просна на земята, сложи си ръцете пред гърдите и започна да се отласква.Накратко започна с лицевите опори - едно лесно, но полезно упражнение.Йами не беше много добре физически подготвен и беше бавен, момчето с тази тренировка целеше да увеличи своята сила и бързина възможно най-много.Тейней продължаваше да прави това упражнение, никаква умора не си личеше по лицето му, нито пък забавяше темпото.Явно тялото му беше по-здраво отколкото си е мислил.След около няколко минути обаче малки белези, като капките пот по лицето на Йами се появиха в знак, че той започва да се уморява.Неслед дълго вече чувстваше и болка в ръцете, а вените по тях бяха изпъкнали, като на наркоман.Тейней чувстваше, че не може д анаправи кой знае какво в сегашното си състояние и се изправи.Момчето засега спря с лицевите опори, но без да чака покана легна на земята и започна с коремните преси.Те също бяха лесно и важно упражнение, Тейней го правеше за цел да укрепне коремните си мускули и да може да прави непредвидими движения в битка свързани с "кълчене".Вярваше, че инезнадващите и нрепредсказуеми атаки вършат най-много работа.Засега Тейней не изпитваше затруднения в упражнението, коремните му мусколи си бяха наред, поне засега.Неслед дълго обаче напрежението там се увеличи и Йами започна да изпитва силно затруднение при направата им.Момчето с лоши чувства приемаше физическата си слабота, трябваше да тренира още доста, но знаеше че с труд щеше да успее.Йами реши да спре с това упражнение и да премине към следващата част от тялото си, а именно краката.Той щеше да потренира и малко бързината си, извади меча си и драсна една стартова линия, веднага след това се стрелна, като стрела на куинси.Момчето хвърчеше из тренировачната площадка и я обикаляше, това бе зацел да подобри бързината си.Тейней чувстваше колко е слаб физически, това го ядеше отвътре, защото той не беше и много силен в душевния контрол и другите работи с реатсуто.В момента Тейней беше пълна издънка, той неможеше да направи нищо, дори и капитана бягаше от него.Йами се чувстваше отблъснат, затова реши да тича до припадък.Така и стана, Тейней толкова дълго бе тичал, че накрая се строполи на земята и повърна.Това бе лимита му, момчето притвори очи и заспа като пън.

3 без 20 е и затова само толкова написах, спи ми се вече

Тейеней 10 експ 1 сила и 1 бързина

В този момент сенсеят се появи пред момчето:
-Абе ти много се бъхтиш.Трябваше само да ме изчакаш-възторжено каза Ейзан и погледна момчето-сега след като си починеш,може да започнем с втората част от тренировката...

П.С.Абе трябваше само малко да изчакаш и щяхме да продължим.Както и да е.Тейней не пиши веднага ами след около 2 часа...

Тейней се изправи вече отпочинал, иступа си дрехите и се обърна към капитана.
-Е ще започваме ли ?

-ДОбре-каза сенсеят -хайде,атакувай ме...

Тейней извади меча си, стисна го здраво и се загледа право в сенсея.Незнаеше неговите способности, но със сигурност беше много по-силен от момчето.Йами засега щеше да пробва с проста атака, можеше да открие нещо полезно за капитана.Йами изнесе дясната си ръка малко назад и се втурна право към капитана.Щом скъси разстоянието на два метра, момчето скочи във въздуха, прекара меча над главата си и се опита да го забие право в рамото на сенсея.

Фукиу дойде на тренировъчната площадка и се огледа. Той видя брат си Тейней, който явно смяташе ад се бие със сенсея. Фуикиу седна мирно и зачака.

[color=blue]Урей бързо отиде до площадката, защото му няха казали да дойде тук. Момчето се поогледа за сенсей. Видя един, но той се биеше с брат му. Отиде до Фукиу и започна да му говори:
- Семейна среща а? - попита го момчето и продължи - Г-н Ейзан дали ще може да ни научи на нещо ново?[color]