Тренировачна площадка 2

Това бе значително голяма площадка,на която преобладаваха множество скали и дървете.Имаше разбирасе и малка рекичка.Множеството скали правеха терене доста подходящ за здрави тренировки,а малкото храси придаваха уют на мястот.Тук най-често можеше да се забележи да тренира самия Лейтенант на Първи отряд -Арахачи Набура.Той много често преподавашще на свойте подчинени различни черни магии и разбирасе много други неща.

Пристигайки, момичето се огледа наоколо. Обстановката найстина бе прекрасна и отпускаща. Приятния прохладен вятър, как кара дърветата леко да шумят. Дърветата бяха толкова величествени и със свежия си зелен цвят можеха да накарат всеки да затай дъх и да се отпусне. Реката също не бе за изпускане от коментар. Тихото й пътуване лесно можеше да възбуди желанието у всеки да забрави всичко и просто да се потопи за известно време вътре. Скалите също описваха прекрасен пейзаж. Усаги въздъхна и се усмихна с полу-затворени очи. това определено щеше да й е мястото за трениране от сега нататък....

Примитивното спокойствие бе развалено от мощното блъскане на Занпакутоу в една от скалите.Този шум се чуваше от зад 5-6 дървете и ясна картина нямаше ната.

Усаги подскочи от този внезапен удър. Какъвто и да е бил, сигурно е на някой много силно шинигами. Тя се изправи и за всеки случай реши да се приготви за нещо като нападение. Среброкоската се затича към мястото което подозираше за источник на феномена и бе в готовност за всичко. Държейки ръката на дръжката на оръжието си, момичето нямаше как да не се притесни малко дали няма това да се окаже някаква грешка. Поредното недообмислено действие. Все пак нещо я теглеше да разбере какво е станало. Може би това нещо се наричаше любопитство? А може би и подсъзнателно й се искаше да накаже този, който си е позволил да наруши хармонията на толкова спокойно място като това. Каквато и да е причината, следствието бе ясно - тя вече наближаваше виновника...

Точно когато тя надникна внимателно изведнъш зад нея ,сякаш се бе "телепортирал" (тъй познатите флаш степс),като я бе обгърнал в следното положение:
Тя е отпред,той отзад с мечешка прегрътка едър мъж на 21 години я бе хванал с лявата си ръка я бе хвданал съвсем нежно за гърлото,а с дясна бе хванал нейната ръка,която бе приготвила да извади своята катана.С леко прошепване в дясното ухо на мимичето мъжът каза :
"Ако нямаш намерение да го използваш,по-добре него вади"...

Усаги така и неможа да разбере навреме какво всъщност бе станало. Тя само усети че някой бе зад нея и че я бе хванал в такава позиция, че не би могла да направи нещо, което да я измъкне. Явно бе че няма никакъв шанс слещу него. Пък и какъв шанс би имала срещу когото и да било. Та тя една току що, свежа и зелена, бе дошла от академията. Тя просто се отпусна в "прегръдката" му и се усмихна като отговори на шепота с друг шепот,
- Понеже ми се стори че чух нещо като нарушител, дойдох да видя дали не е някой Холоу. Пък и нищо не ми пречеше да си наостря острието. Да не би нарушителя да е още тук някъде скрит?
Последното като го каза, тя леко си извъртя главата, за да види кой всъщност я държи така "любовно" до себе си. Това което обаче се оказа бе, че просто не бе преценила разстоянията...

Малко преди тя да види кой я държи така "любовно" осети ,че захвата около раката и гърлото й вече ги нямаше ,а една личност стоеше седнала(стил Зараки Кенпачи прегърнал мечаси )на една голяма скала леко загледан в земята.След точно 2 секунди тази личност каза:
"Съмнявамсе някое Хаолуо да оцелее тука .Не и когато аз съм на площадката.А сега аз съм Арахачи Набура Лейтенант на първи отряд.Били ми казала кояси и какво "Дириш" тука." след което леко вдигна погледа си,като погледна изпод спуснатия си бритон.

Изражението на лицето й се промени мигновенно. Не само че това бе лейтанант, но даже тя имаше "късмета" да не го разпознае. Колко неуважително от нейна страна. В такъв момент й се искаше просто да потъне в земята, номоже би ще успее да измисли нещо като свое управдание. Все пак едно от най-важните неща за едно шинигами е никога да не се предава, независимо от това колко сложна е една ситуация. Тя зае тозиция мирно и със сериозен глас каза спокойно,
- Аз съм Усаги, Фукачи Усаги. Първи офицер на Първи отряд. Все още съм нова и затова исках да опозная околността. Надявам се не съм прекъснала нищо важно... - каза тя и се поклони леко.
Каквото и да става сега, тя си знаеше че си го заслужава...

"Хахххх" прозвуча от устата на лейтенанта,като послед добави :
"Нищо не си прекъснала .Просто от толкова скука реших да си "наточа" занпакутоу на ей онази скала." ,скед което посочи зад себеси един огромен камъм с зисучина 30 метра и ширина толкова,като почти бе разсече.
Самия камак не приличаше на нищо,тъйкато от толкова много посичания бе заприличал на предкитката на самоубиец.
Арахачи се изправи на краката си ,като отиде до момичето и я хвана за раменете ,като я изправи от поклона й с думите:
"Не е нужно да ми се кланяш.Мислиси за мене ,като за твой приятел." след което се усмихна и добави:
"С каква цел си доша тука на това одалечено място от градът" ,като зачака отговора на приятно излглеждащото момиче.

След обяснението какво всъщност е ставало, момичето изтръпна леко. Нима има толкова силни шинигамита?! А днес си мислеше че е способна... че дори щом е убила едно Холоу, това й дава самочувствието да си мисли че може много. Това бе нищо вече. Като за начало нямаше намерение да спира сега, а да продължи да се бие. Тя една днес бе получила своето оръжие... Това обаче не й помагаше много. В този момент бе толкова потънала в земята, че й се струваше, че няма откопаване. Тогава нещо я вдигна. Усещайки две силни ръце на раменете й, тя бе изправена и гледаше неочаквано право в две чужди очи... При съвета му, да го счита са приятел, тя леко се изчерви и отклони поглед. Независимо от всичко, тя рподължаваше да се чувства неловко.
- Беше ми казано да дойда на тренировъчната площадка на отряд първи. Понеже вече имаше някой, който бе там и тренираше, не исках да преча. Затова реших да пообиколя околността. Първото място и то най-близо бе това...

"Добър избор е направила" си помисли леко доволно мъжът ,като каза спокойно:
"Значи си дошла да тренираш .Така да бъде.Предлагам да тренираш с мене",след което мъзът с едно силно и рязко движение заби своя зампакутоу в земята и добави:
"Моляте атакувайме.Кадето искаш и не се притеснявай няма да те спра" след което разтвори ръце все едно приветства стар приятел ,но остана на едноа място.

Усаги гледаше с широко отворени очи. Вярно бе че няма начин тя да го нарани, но... все пак... Тя се отдалечи леко, но все още бе несигурна. Това със сигурност бе тест да види колко може и колко не може. Определено това бе най-добрия начин да види какво може, просто защото то няма нещо такова. Тя колебливо извати меча си и се опита да прецени възможностите си. Още в началото се отказа. ПРеминавайки направо към плана за атака, червенооката отново се затрудни. Както и да атакува, все ще може да използва онова умение да се придвижва бързо. Поемайки дълбоко въздух, момичето просто реши да действа като как може и знае... друга тема бе колко е това... Заемайки позиция, тя се постара да премахне всички съмнения от съзнанието си. Когато отново се чувстваше спокойна, тя се затича към опонента си от лявата си страна, като зенпакуто бе от дясната й страна. Така разширявайки малко полето си на атака, си дава малко повече шанс от това, което попринцип има. Опитвайки се да определи точния момент, среброкоската замахна с катаната си, като единственото нещо, което искаше в момента бе да бъде избегната атаката й...

Но обратно на очакванията на мимичето ,атаката бе успешна поради простия факт ,че Арахачи не помръдан дори сандиметър.
Сякаш меча се вряза в скал и нищо не стана -нико кръв нито драскотина.Тогава Лейтенанта каза със спокоен глас :
"Знаешли защо атаката ти е нищо неми направи." и още преди да е изчакал нейния притеснен отговор добави:
"Тъйкато твоето Риатсу е много по-малко от моето.Точно това ще тренираме днеска- твоето риатсу" каза мъжът като отмести с леко движени на лявата ръка меча на момичето.

Усаги бе шокирана. Тя дори не можа да разбере какво всъщност бе станало. Дори и обяснението не помогна много, но единственото нещо, което я успокой бе че няма ранени. Щом трябва да се тренира, ще се тренира. Тя пое дълбоко въздух и се изправи вече сериозна. Каквото и да трябва да се тренира, тя ще даде всичко от себе си, независимо от това, какво е. Имаше за цел да се докаже за достоен първи офицер на отряд първи. Слагайки оръжието си настрани, момичето погледна новия си учител и като всеки ученик послушно каза,
- Ще дам всичко от себе си. Какво трябва да направя...

Арахачи се одръпна леко,като скръсти ръце и каза спокойно :
"Сега ,тъкато всяка техника си има свое начало ,ние шингамитата правиме специалната поза ,която обикновенно е подходяща както за атака,така и за защита.Били застанала в тази поза,просто безд а правиш друго" след което зачака момичето .

Усаги примига леко на парцали. Тя знаеше че това е важна поза и че всъщност оттук се започваше, но... тя просто не бе очаквала да й се наложи да го представи за втори път за един ден като на изпитване. Тя извади зенпакуто си и издърпа единия си крак малко назад, като приклекна в коляното. Същото направи и с другия крак, само дето бе напред. Постовайки катаната пред себе си, тя леко сгъна ръцете в лактите, като се постара оръжието й да бъде перпендикулярно на земята. Вече заела тази позиция, момичето се вгледа в своя командир и зачака комантар...

"Нееее не не не" почна да отсече Набура,като отиде до момичето.
"Прибери си занпакутоу" добав лейтенанта,а след като тя го прибра ,той за 2-ри път(и не последен) мина зад нея и я обгърна със свойте топли и големи ръце.С лявата си ръка хвана нейната ,с дясната другата и прошепна до лявото й ухо:
"Трябва да хем да си отпусната ,хем да го държиж здраво ",като накра нясната й ръка да обгърне дръшката на катаната и после добави:
"Ваденето не трябва да е просто вадене,а да бъде началото на танс.Сякаш танцуваш с меча си" след което леко притисна нейната дясна ръка и извади по неописуем начин меча й,сякаш найстина започна танц между меча и тялото на момичето.
"Прекалено много напрежение вкарваш в ръцете.Трябва да го галиш ,трябва да си жензжа с него,но и същевремно да му покажеш кой е господаря и кой води танца.А сега пробвай сама" като отстъпи 2 крачни на зад и отново скръсти ръце.

Среброкоската се остави изцяло на насоките на учителя си. Само дето метода бе някак нов за нея и й беше странно в началото. През цялото време се напрягаше да се съсвредоточи върху указанията, но шепота, идващ зад нея, и начина по който дъхът му й галеше врата я караше да разсейва. В края на "урока" по незнайна за нея причина, някак й липсваше тази топлина, която бе до преди да отсъпи назад от нея. Преглъщайки напрегнато, червенооката се опита да премахне всички странични мисли от главата си. Истина бе че това току що беше неочаквано и непреживяно до сега усещане, но за сега реши просто да го игнорира, докато не бъде сигурна какво е всъщност то. Момичето отново се постара да възпроизведе това, което бе направила като кукла на конци. Ваденето на зенпакуто, замаха, позата... всичко премина през съзнанието така, както си го представяше погледнато отстрани...

Арахачи доволно се усмихна зад момичето,като оглеждайкия от горе до доло направи интересна и нейзнана физиономия .Прекрасната й фигура ,начина по който тя извади меча и едновременно хем здрав хем нежен захват го държеше.Неописуемо красивата гледка го накара леко да забрави за какво е душъл на площадката,като се направи на расеян .
След 2-3 секунди ,Усаги го попита,как му се струпва позата,дали е добра за него,а той само поклати глава в знак на удобрение,въпреки че му се искаше да каже Не по необясними за него причини.
Когато се поокопити и се сети ,че е дошъл да тренира реши да пробва момичето и да види дали я бива ,като за целта каза:
"Сега Усаги,след като положихме началото може да започнем с тренировката.Искам да ме нападнеш,но този път аз ще ибегна ударите ти ,а твоята цел е да положиш 1 удар върху мене." след което отскочи назад и зачака атаката.

Усаги бе доволна от себе си. Въпреки че за първи път й всъщност бе обяснено и показано каква е началната поза, нещо й се струваше скрито. Незнаеше как точно да го опише, но имаше едно такова чувство, че нещо има, ама тя не го вижда. Заемайки бойна позиция, момичето огледа опонента - поза, разстояния, готовност... Всичко, което би й помогнало да се атакува по-лесно. Въпреки че лесно няма в нейния случай, това не й пречеше да даде всичко от себе си и поне да се опита. Преценявайки че е готова, среброкоската се затича към опонента си като мина от лявата му страна с цел да го заобиколи в последния момент, и да атакува в гръб. единственото нещо, което й даваже куража да не се притеснява повреме на атаката бе, че знаеше че той може много лесно да блокира атаката й преди тя да е нанесла поражения. Поне така се надяваше....

Но разбирасе Арахачи привидно не мърдаше .В последния момент той само се одмести,като засилилото се момиче полетя към земята.Малко преди да се изтърси и бая ужули ,лейтенанта се усмихна и на бързо я гравна ,като и каза:
"Ако разчиташ винаги аз да те спасявам до никаде няма да стигнеш" след което я изправи отново със силните и толи ръце,който обгръщаха раменете й,а леката усмивка сяша излъчваше топлина и надежда.
Накрая отново се одръпна ,като допълни:
"Моля повтори опита" след което скръсти ръце и зачака.

Усаги се изправи леко смутено и с зачервенина по лицето си. Не очакваше такъв коментар, и леко се нацупи.Отстъпвайки известно място назад, момичето бе готова да повтори опита си. Но проблема бе че няма начин да го изиграе така, че тя да има предимство. Хващайки катаната си здраво, среброкоската отново се затича към опонента си. Този път само ще тича от лявата му страна, като замахне с оръжието си към него, дори и да не бъде успешна атаката, поне няма да залитне като предния път...

Разбирасе бая по бързия Арахачи направи такова движение на тялото,че мека да го подмине бз дори да докосне дрехите му.
"Хмм .Чудясе дали да не спреме до тука.Можеби ти е рано за спаринг с мене" като след това последва зачудена физиономия,нарочно направена.

Усаги се обърна и го погледна в очите. Тя го гледаше с широко отворени очи и леко отворена уста. Вярно бе че не достатъчно силна да се бие срещу него, но... не бе си представила да й бъде казано това толкова директно. Тя се завъртя изцяло към него и сложи ръце на кръста си и присви единия си крак и го погледно неодобрително. А да каже нещо, но се отказа като въздъхна и погледна към земята. Така като се бе отказала да каже нещо, така и внезапно вдигна гордо глава нагоре и каза въодушевено,
- Ееее, едно момиче да не може да се научи да се защитава... - тя се запъти към един камък наблизо и седна върху него. - Чудя се... какво ли друго можеш да избера да науча... - леко поставайки крака си на по-високо ниво, тя се загледа в оръжието си и започна да го разглежда подробно. - Може би... не... това на дали ще ми подхожда... Но от друга страна... защо пък да не се получи... - Тя постави двете си ръце зад себе си и се облегна назад на тях и леко си издаде гръдния кош. Тя погледна учителя си с полузатворени очи и го попита - Как мислите?

Spoiler:

.Леко изчевен ,лейтенанта каза:
"хмм ,какво ли .Еми ако искаш ,може да те науча на Bakudou 1" след което се усмихна и каза:
"Знаешли какво е това"..