Тренировъчната площадка

Това бе значително голяма площадка,на която преобладаваха множество скали и дървете.Имаше разбирасе и малка рекичка.Множеството скали правеха терене доста подходящ за здрави тренировки,а малкото храси придаваха уют на мястото.

П.С.Искам да предопредя колегата ОЩЕ да не пише тука...

Щом Акай бе разбрала къде е разпределена, Акай веднага се бе запътила към тренировъчната площадка, като нямаше търпение да се запознае с други Шинигамита от Отряда и да започне да върви по своя път към върха. Червенокоската скоро се озова на нужното място и огледа непознатата й площадка. Виждайки, че това е мястото, където трябва да се обучи да бъде достоен и силен Бог на Смъртта, тя се постара да огледа и запаети колкото може от обширната площадка и да изучи възможн онай-голяма част от пространството, отделено за тренировки. Момичето отдели внимание на скалите, които сигурно щяха до огромна степен да допринесат за добри тренировки, както и на разстителнистта, която правеше така, че мястото да не изглежда пусто и студено. Рекичката, която криволичеше наоколо само допринасяше за подобряването на атмосферата наоколо и тихите звуци от движещата се бистра вода се смесваха с шумоленето на множеството зелени листа. Акай затвори за момент очи, облягайки се на едно дърво, като се заслуша в хармонията на природата около нея, докато малка усмивка се прокрадна по краищата на устните й. Това място наистина й харесваше.

След като свърши с изпита и беше разпределен, Араши веднага дойде на трнировъчната полащадка. Искаше му се да разбере къде ще тренира, за да стане силен и да постигне целта си. Момчето беше повече от изненадано. Докато идваше насам си представяше тренировъчната полащадка, като тези в Академията, но дори и не си беше помислял, че мястото ще изглежда по този начин. Пейзажът говореше, че тук ще се състоят изтощителни тренировки, но понякакъв начин самата пощадка иглрждаше и уютна, самата гледка едновременно натоварваше и успокояваше. След като погледа местността няколко минути, Араши най-накрая зърна и едно момиче. Същото което премина изпитът преди него. Момчето се приближи до нея и й се представи.
- Здравей! Явно и ти си в този отряд - каза с усмивка Коусетсу - Казвам се Араши. Приятно ми е.

Точно в този момент от някъде долетя и капитана:
-Здравейте,аз съм вашия капитан Укитаке Джууширо,а вие сте-с усмивка на лице каза мъжът...

Както червенокоската се бе отпуснала, тя смътно разпозна звука от прибижаващи стъпки на фона на другите звуци и отвори очи, виждайки момчето, което бе забелязала в залата за изпити. Когато той се приближи и се представи, червенокоската му показ аонази нейна обикновенна усмивка, която често озаряваше лицето й, независимо, че очите й както винаги бяха затворени.
- И на мен ми е приятно, Араши-кун - отвърна му червенокоската, като след това отвори сините си очи и го огледа отново добре. Точно когато щеше да се представи, червенокоската забеляза появилия се сякаш от никъде капитан, който се рпедстави и очевидно очакваше и те да го направят. Момичето се усмихна малко сама на себе си, питайк исе за пореден път коко още пъти ще й се наложи да каже това, но реши да си спести чуденето и само отговори на двете Шинигамита, котио очевидно се интерсуваха от едно и също нещо. - Аз съм Акай. Кетсу Акай.

- Араши Коусетсу - каза момчето и се поклони леко.

ОФФ:Само чакам Акайи да пише и пиша и аз...

Виждайки появилия се капитан, червенокоската се отдръпна от ървото и като се обърна към него се поклони ниско. Тя бе чувала много пъти за известните капитани на тринадесетте отряда, но никога не бе очаквала толкова скоро да срещне някой от тях. Момичето не бе очаквала някой капитан наистина да дойде, за да тренира новите Шинигамита - може би лейтенанта... Но сега, като се замислеше, 13 Отряд нямаше лейтенант, така че присъствието на Укитаке не трябваше толкова да я учудва.
- Konichuwa, Укитаке-тайчо - каза Шинигамито, като се стараеше да не звучи много превъзбудено. - Името ми е Кетсу Акай.
След тези думи червенокоската се надигна и изпрати поредната си усмивка, този път към белокосия капитан, стоящ пред тях.

-ДОбре дошли в 13 отряд-с усмивка на лице каза Укитаке-,а сега готови ли сте да потренираме.Отидете до онези железни мишени ето там *показва мишените* и искам с вашите занпакутоута да ги разрушите,от сега ви казвам,че няма да ви е много лесно ^^...

Акай примигна при вида на мишените. Идеята й за тренировка със Зампакту определено не беше точно такава, но независимо от това не можеше да спори с капитана - сигурно имаше някакъв трик в цялата работа и момичето нямае да го разбере, ако не се опиташе да унищожи поне едната. Тя вдигна внезапно лявата си ръка, около чиято китка беше верижката и поради бързото движение катаната отлетя малко нагоре, достатъчно за да може червенокоската да улови ножницата й с лявата си ръка и с другата да хване дръжката на оръжието, вадейки красивото острие от предпазителя му. Когато катаната й вече беше в дясната ръка, а ножницата отново стоеше отпусната под лявата й, червенокоската се атича към показаните мишени, като се бе навела леко напред, оръжието насочено право към целта й. Щом стигна на по-малко от метър от странните мишени, момичето отскочи право напред към една от тях и помагайки си с лявата ръка замахна със Зампакуто си.

На Араши не му трябваше допълнително подканване. Момчето се доближи до мишената и извади занпакутоуто си. Както беше казал капитанът, явно тези мишени нямаше да се дадът лесно, въпреки че на пръв поглед изглеждаха доста обикновени и слаби. Коусетсу реши да не губи излишно време, затова стисна здраво меча си и отсъпи крачка назад, след което с лека засилка нанесе първият удар...

Но и при двамата нямаше никакъв резултат.Мишените бяха толкова здрави,че дори нямаше драскотина по тях...

П.С.Тази тренировка,Акай,е за да осъвършенствате силата с която използвате занпакутоуто,а после ще осъвършенствате и самото боравене с него... Smile

Виждайки нкаквия резулат, червенокоската се отдръпна една крачка назад, като стисна здраво дръжката на катаната си в дясната ръка и леко присви ои. Момичето нямаше намерение да се даде на една нищо и ниаква мишена! По лицето й беше изписана решителности когато тя отново хвана дръжката с двете си ръце и се отблъсна силно със задния си крак засилка, момичето се концентрира над силата а удъра и разрушенията, които трябвше да направи на мишената. Стоварвайки катаната си колкото може по-силно върху здравата мишена, тя наблюдаваше за някакво постижение или напредък.

Но отново нищо не се случи.Мишената бе непоклатима...

"Ще се правим на непобедими, а?" Червенокоската присви леко очи, пращайки гневен поглед към мишената. "Няма да те оставя на едно пърче!" След тези мисли Акай отново отстъпи назад, плъзгайки десния си крак зад тялото си, като както обикновенно щеше да го използва за засилка, доакто хващаше здраво Зампактуто си с две ръце. Момичето остана така за момент, заела една от най-честите бойни позиции, гледайки изпитателно мишената пред себе си, чудейки колко корава може да бъде, без дори да с есъмнява, че отговора е "Много". След около секунда, Шинигамито се отблъсна силно със задния си крак, стрелкайки се напред през малкото азстояние между нея и целта й и замахна рязко и силно със катаната си, стараейки се да вложи всичко от себе си в удъра.

"Както и предполагах."- каза си Араши. На него му беше ясно че мишената няма да се разпадне от първият път. Коусетсу направи две крачки на зад след което отново зае позиция за атака. Засили се и с лек отскок удари мишената.

Този път момчето успя да я разклати значително и беше близо до нейното терминиране

А мишената на Акай се поклати значително,но не достатачно зада се разпадне .

Лека самодоволна усмивка се прокрадна по усните на червенокоската, като видя как мишената се разтресе под удъра на Зампактуто й. "Не толкова корава на колкото се правеше, а?" умствената подигравка с парчето желязо продължаваше, докато момичето за пореден пъти отстъпи малко назад, подготвяйки се за следващия удър. Тя добре знаеше, че факта, че е разклатила мишената не значи, че е направила нещо невероятно, но това не я спираше и кактоп обикновенно червенокоската нямаше намерение да загуби. Присвивайки леко очите си, тя прие напълно сериозно изражение, вглеждайки се със свиреп поглед към желязото, сякаш се опитваше да прогори дупки в него само със сериозността на погледа си, преди отново да плъзне десния си крак назад, заемайки по-стабилна позиция и рязко да се изблъска напред, минавайки набързо разстоянието между себе си и мишената, като с поредната сериозна засилка, замахна рязко към мишената, стараейки се да удатри възможно най-силно и точно металния й враг.

След поредно нанесен удар мишена почти се разби ,като някакви части-болтове и гайки ,се разнесоха насам натам.

Араши отново отсъпи няколко крачки назад. Искаше му се да нанесе още един удар, след който мишената да се разпадне. Сега беше момента да разбере дали това ще се случи или не. Момчето се отдалечи още малко от мишената, след което се засили и точно когато му остава три крачки до целта, той отскочи във въздуха и със всичка сила замахна да удари мешената...

Но тя все още не се даваше,като и при него се разлетяха някакви болтове.

Победоносна усмивка се разнесе по лицето на червенокоската, докато отново минаваше на заден ход малкото разстояне, по което по принцип се засилваше. "Казах ти, че нямаш шанс!" помисли си отново момичето, като междувременно осънаваше, че води мислени подигравки с невъодушевен предмет. Приигвайки няколко пъти при осъзнаването, червенококстата се удари по челото с в момента свободната й лява ръка. "Караниците със Сумитски са ми дошли в повече..." Разтърсвайки главата си момичето отново вдигна погледа си към мишната, вече решена да я унищожи с този удър. Акай отново хвана здраво катаната с двете си ръце, изкарвайки както обикновенно десния си крак назад и като се изблъска силно с него и прекрачи малкото разстояние между себе си и мишената, Шинигамито за за пореден път с всичка сила стовари оръжието си върху зелязната мишена, целейки се към победа и нищо по-малко.

И най-после мишената падана сломена напарчета,като Акай тържествува .
Тогава от нищото капитана се появи и каза:
"Много добре .Днеска щ ви науча да боравите със своя занпатукутаоу,но нека изчакаме и твоя съотборник и тогава ще започнем" каза усмихнат капитана като прикани неговия офицер да седне до него.

Доволна от себе си и от това, че вече бе официално Шинигами, Сумитски реши да отиде на тренировъчната площадка на отряда си, за да може да се запознае със съотборниците и капитана си. Щом пристигна там, видя една червенокоска на същите години като нея самата и един строен мъж с дълга бяла коса, който носеше хауари с "тринайсет" на гърба му. Чернокоската реши да се приближи и да се поклони на мъжа, на който имаше честта да служи. Щом, обаче, стигна до двамата присъстващи, бе поразена от това, което видя - себе си, само че с друг цвят на косата. Не показвайки видимата си изненада, вдигна една вежда по посока на другата млада жена и се поклони на капитана си.
- Yoroshiku onegai shi mas*, Укитаке-тайчо! Името ми е Сумитски, Кетсу Сумитски, - заяви спокойно и леко лениво синеоката. След това се обърна към другата присъстваща и отегчено попита:
- Ти какво правиш тук, Bakamoto**?

*Приятно ми е да се запознаем, чест е да работя с вас.
**Bakamoto = Baka (глупак) + Imouto (по-малка сестра)

Акай подскочи от радост, когато мишената се разпадна на пърченца и като леко детински се оплези на появилата се купчина отпадъци се обърна и кимна към капитана. Момичето вече поуспокоило се след победата си тъкмо щеше да се обърна и да види как върви напредването на Араши, когато за пореден път чу приближаващи се стъпки. Обръщайки се с развълнувано изражение, готова да посрещне някой друг от Отряда, червенокоската замръзна на място, щом осъзна че към нея се приближава чисто и просто неин огледален образ с много малко разклики, между които цвета на косата и наина на обличане... Всъщност, това бяха ЕДИНСТВЕНИТЕ разлики. Момичето примигна, докато близначката й се поклони на Укитаке, но щом Сумитски обърна вниманието си към нея и отправи не толкова учтивото си посрещане, Акай присви очи и се опита да докара нещо като презрителен и величествен поглед, казвайки със самодоволна усмивка:
- Извинявай, май те припознавам с някого... Случано да се казваш Tsuki-teme? И по-скоро аз трябва да те питам какво правиш тук, понеже АЗ тренирам на площадката на Отряда, на който съм ВТОРИ офицер - младата жена се ухили победоносно, скръствайки ръце пред гърдите си.

Tsuki-teme - Лунна К**ка