Тренировъчната площадка

Капитанът само вдигна ръката си,като без проблеми спря атаката на Тейней.В следващия миг Йами бе запратен на 10 метра назад.В този момент Ейзан забеляза двете новодошли момчета:
-Оххааййййооо,здравейте.Бихте ли се представили-с възторжен глас каза той...

Йами прие истината с доста очудване, беше се ококорил, не можеше да повярва, че беше запратен на десет метра.Момчето се окопити набързо и отново сложи занапакот си отпред, момчето забеляза неговите братя, но не им обърна внимание, момчето затвори очи и започна да се концентрира върху битката.Сега капитанът можеби беше разсеян и момчето имаше време да помисли малко върху битката.Средуточи се върху движенията на капитана, засега разбра, че той е много силен и едва ли може да му причини много болка.Тейней си отвори широко очите и се втурна в бясна атака, но не мигваше.момчето следеше движенията на сенсея и нямаше пропуск, разбирасе ако капитана не е супер бърз, както се очаква.Щом скъси разстоянието на два метра, Тейней се метна като стрела напред и се опита да прободе сенсея в корема.

В този момент обаче капитанът изчезна и се появи неочаквано зад Тейней:
-Тук съм-малко подигравателно каза той,след което препъна Йами и той се строполи на земята...

Но Йами използва момента, че капитана е точно зад него, момчето само леко се надигна на колене и увеличи захвата на меча, нямаше намерение да го изпусне в тази важна атака.Момчето направи едно бързо и въртеливо движение по земя, имаше предчуствие, че сенсея ще отскочи, затова момчето се изправи с един подкскок, но върхна на меча остана на земята за части от секундата.После се стрелна право нагоре, ако сенсея беше отксочил, той трябваше да се намира точно над острието, което летеше с бясна скорост.Тейней чувстваше, че това ще затрудни сенсея поне малко.

Капитанът обаче спря атаката на Тейней със своя занпакутоу:
-Хей,започваш да схващаш-каза той и в следващия момент Ейзан вечче бе до Йами,Ханари засили ръката си към корема на офицера и го изпрати няколко метра назад-не си мисли,че ще те щадя-каза той...

Тейней реши, че е време да покаже на капитана истинската си физическа сила и бързина.Момчето можеше да няма толкова голям душевен контрол, но пък за сметка на това беше по-бърз и силен от обикновенните шинигамита.Йами беше получил титлата офицер, това бе голяма чест за него, а той трябваше да я защити.Момчето се окопити и се отдръпна няколко крачки назад.Този път обърна меча на обратно, не да сочи към капитана, а назад.Веднага след това действие Тейней се стрелна напред, щом скъси разстоянието на метър и осемдесе, колкото му е височината, той заби меча си в земята и го хвана с две ръце, още на инерция той се изстреля обаче без да го пуска, във въздуха момчето се опита да нанесе ритник на капитана в областа на корема, веднага след това дейстиве Йами падна на крака и извади меча си, като с едно въртеливо движение замахна от лявата страна на сенсея, целейки се право в гушата или рамото.

- Здравейте Ейзан, аз съм Урей, Урей Йами. Аз и Тейней сме братя. Историйте ни се различават. Аз съм умрял в реалния свят по много гаден начин - простреляха ме докато си изкарвах прехраната -. Момчето зачака отговора на Ейзан като свали занпакутоу - то си от ножницата...

Фукиу със весел глас започна да се представя:
-Аз съм Фукиу Йами, да поредния и съм най-големия. Смятам заедно с братята ми да изтребим всичкото зло на земята.
После момчето се усмихна леко и зачака някакви наставления.

Капитана леко зает намери малко време да дойде и да види свойте калпазани какво правят.
Като ги видя да си "лафят" той се приближи и каза:
"Така .Стига стесе размотавали ами свършете малко полезна работа,като да тренирате.Искатели да ви науча на някоя техника.Малко черна магия" след което зачака реакцията на скучаещите без работа.

-Естествено-извика Фукиу и стана ентусиазиран от мястото си, готов за наставления.

- Ами как не - каза момчето и зачака...

-Но преди това искам да отидете до онези желязни мишени ето там и чрез вашите занпакутоута да ги разрушите-сенсея посочи мястото (за всеки по една мишена),точно в този момент дойде и атаката на Тейеней,която хвана Ейзан неподготвен.Въпреки това в последния момент Ханари успя да сложи своя занпакутоу пред себе си и да спре ритника на момчето (слага го така че да не ти одреже крака):
-Много добре-възторжено каза сенсеят-хайде още малко трябва да се напънеш...

Тейней се отблъсна още когато сенсея му сложи меча на ритника му, момчето се изтреля няколко крачки назад на разстояние два метра от капитана.Момчето осъзнаваше, че сега капитана ще е подготвен за неговата атака и ще му е доста по-трудно.Йами дори не обръщаше внимание на братята си, момчето беше съсредоточено в битката, а и никога не обичаше да бъбри когато не трябва, това беше незабравимо правило, което не се забравяше от Тейней.Йами стисна здраво меча си и се намръщи..."Успокой се, успокой се..." повтаряше си момчето, защото вълнението и притеснението бяха в повече.Той затвори очи и започна да маха всякакви глупости от главата си, момчето изпитваше и огромен страх.Това караше краката му да треперят, но той се сети, че зада победиш страха, трябва да го приемеш.Момчето това и направи, след няколко секунди отвори очи, а погледа му беше изпълнен с воля и самоувереност.Тейней се стрелна право към капитана, когато скъси разстоянието скочи във въздуха и там направи едно въртеливо движение, завъртайки се наляво, поради това атаката на зенпакотоу дойде от дясната страна на капитана.Тейней мислеше, че атакува прекалено много отляво и сенсея ще е по-малко подготвен за контра атака отдясно, щом момчето стъпи на краката си, започна да се върти в кръг, изпъвайки меча си, приличаше на остър пумпал.Мислеше, че ако сенсея е избегнал тази атака, с тази ще го засегне.

Още при първата атака действително капитана не очакваше 2 атакив едно за това поради доста по-голямата си бързина (която дори и аз нензам ) завартя занпакутоу -то си с острието на доло ,като блокира тирника от ляво с ръка ,а с моменташната позиция на меча си блокира атаката му от дясно.Тъйкато бе хванал кракът му само се заввартя и го запрати в близките храсти.А след това каза:
"Добре добре.Точно така .Трябава да използваш всяка възможност всяко празно пространство в товя ползва."

<> Пумпалати въобще не участва,тъйкато той те прати в храстите.

Сенсеят обаче не само отблъсна атаката,но и отблъсна Тейней на няколко метра назад:
-Хайде,постарай се още малко.Добре се справяш...

Ще приема поста на Ейзан, че повече ме устройва xD

Тейней усети, че сенсея поне го хвали, все пак Йами не очакваше това.Той никога не е имал такъв сенсей, в училище всичките учители го мразеха, той не беше изпитвал тази топлина.Мисълта, че сега бие вече толкова близак човек го дразнеше, момчето не можеше да си представи, че ще нарани капитана.Тъкмо тръгна да се отказва, когато се сети, че той е офицер, а пред него седи капитана му, нямаше начин да не се подчини на неговите заповеди.А и осъзна, че сенсея дори не се е затруднил при атаките на момчето, затова сега Йами щеше да се постарае.Момчето стисна здраво меча и затвори очи замалко, видя, че с фронтална атака едва ли ще стане, затова трябваше да атакува отстрани, видя и че капитана не се дава, затова Йами щеше да атакува отдолу.Момчето отвори ряско очи и се стрелна към капитана, но точно когато разстоянието стана три метра, Тейней започна да го обикаля.Момчето тичаше колкото се може по-бързо, а с ясяка крачка скъсяваше разстоянието и така чак до два метра.Сенсея явно очакваше атака, но Тейней мислеше да я направи колкото се може по-заблудителна.Момчето както беше образувало кръгове с тичането си, така спря да тича, но още беше на инерция, сега тичаше право към капитана.Дигна високо меча си и замахна, но удара беше бърз с никаква сила, това не бе случайно.Точно тогава Йами промени траекторията на атаката си с едно въртеливо движение на цялото си тяло, а меча сега сочеше към краката на сенсея.Момчето имаше за цел да накара сенсея да си дигне катаната, с цел същинската атака да има по-голям шанс.

Сенсеят обаче не се заблуди,той даже не си направи и труда да отблъсква атаката с занпакутоуа си.Ейзан остана на едно място и изпусна много голяма част от рятсуто си,като занпакутоуът на Тейеней даже и не го одраска:
-Добре се справяш,но не трябвад а се колебаеш толкова,хайде нападай-приканващо довърши сеснея...

П.С.Амм не разбрах много как си искал да атакуваш,така че ако съм объркал нещо,кажи...

Фукиу стана от мястото си и на бегом стигна до целта си. Той хвана дръжката на занпакутоу-а си, който беше на гърба му и го издърпа мощно. Острието разсече въздуха и изсвистя. Момчето зае обичайната поза за ботка-лактите прибрани към тялото, меча вдигнат по диагонал, единия крак назад, а другия напред. Младия шинигами вдигна поглед от меча си и съзря мишената си. В съзнанието му се въртеше мисълта, че ще е по-трудно от колкото очакваше. Той реши че е време за атака. Шинигамито се устреми към мишената и със всички сили заби занпакутоу-а си в железния предмет.

Тъй като капитана този път не го беше отблъснал, момчето беше много близо до него.Тейней само стисна здраво меча си и погледна към стъпалото на сенсея, бързо изнесе дясната си ръка заедно ссъс зенпакотоу и нанесе прав, пробождащ удар право към гърдите на сенсея, а десния си крак насочи към та*аците на капитана."Теме..."

НО меча на Фукиу само се приплъзна по мишената,като нищо ней направи ,а само едни неприятен скърцащ звук се чу.

Но Капитана само се пръвъртя тялото си настрани ,като меча го порпусан след което приклекна и подсече момчето,като то се изтърси на земята .

Тейней се изправи, но се олюля малко, момчето обаче успя да се окопити и хвана здраво меча си, като каза на капитана:
-Капитане, какво повече да направя, почти достигнах лимита си! - кресна Тейней и се затича, той се беше задъхал много преди предпоследната атака, всъщност вече беше доста изморен, дори и физическата му сила не му помагаше кой знае колко, сега трябваше да даде всичкото и последното от себе си.Щом скъси разстоянието на около два метра, Тейней се метна право като копие към сенсея, опитвайки се да го пободе в корема или гърдите, зависи от обстоятелствата, но атаката е главно насочена натам.

НО единственото ,което бе необходимо от капитана зада ибегне атаката бе да се наведе(като НЕО от матрицата ибягващщ куршум),като момчето отново се озова на земята.Разбирасе капитана имаше коментар от ностно неговите думи:
"Ако винаги се отказваш при поява на малко умора и от факта ,че противникати е по-силен от тебе не очаквай да оцелееш в този суров живот.Мой подчинени несе отказват.Знам че момжеш повече,знам че си по-добър от това което ми показваш.А сега стани и опитаи отново,опитаваш докато не изпълниш това за което си тука- да станеш по-добър." каза сериозно капитана ,катоп прикани с поглед момчето да се изправи .

"Теме..."
-Ще ви пречукам някой ден, капитане! - кресна Тейней и се изправи, думите на сенсея му го надъхаха, сега той беше забравил за всякаква умора или болка.Стисна много здраво меча си, даже си разрани малко пръстите, но това бе малко, той осъзна колко е слаб, сега беше просто едно нищо.Найстина беше тук, зада се научи, а не да реве, че е изморен.Йами разбра грешката си, сега обаче трябваше малко да се успокой.Не можеше да открие слабото място на сенсея, но ако се опита да нанесе три последователни удара можеби щеше да го затрудни повече.Момчето почувства, че е готово, погледна яростно капитана и се трелна."Таичоу, някой ден ще се докажа, ако не и днес!" Тейней се надъха още повече, едва ли не кипеше от енергия, щом стигна до снесея момчето се опита да нанесе бърз и прав удар към корема на капитана.После върна меча си и направи още един бърз ип рав удар, но към стъпалото на сенсея.Това не бе краят, момчето изнесе обратно ръката си заедно с соул слайера и се завъртя, правейки това движение новата му атака дойде право от лявата страна на сенсея, насочена към главата.

Сякаш ярсотта даде нови сили на момчето ,а тази възродила се енергия мигновенно се усети от капитана,като поселдва лека усмивка.
Правото пробождане бе отбягнато сравнително без лесно с леко отместване стил МАТРИЦАТА ,поселдва 2ри удар към кракта,който накра Айзен да си дигне втория единя краки да ибегне удара,но третия удър бе прекалено труден за ибягване,като се наложи да сложи меча си на пътя на противниковия ,като го спира ,а при зблъсака се появяват искри.
Млако преди да се дръпне с одскок Айзен каза:
"Много добре опитай отново." като се дръпна.

Тейней отново усети някакво кипене на енергия, яроста му се увеличи, заради успеха.Сега топй повече от всякога вярваше, че ще успее да направи нещо, беше затруднил толкова капитана, за Йами това беше нещо, въпреки че почти незначимо.Момчето стисна здраво меча си и отново отвори малки рани, в момента влезе в стадий "rampage" xD Собствената му кръв го караше да се бие, караше да напрегне всеки мускул по тялото си и да увеличи бързината си повече от обикновенно.Йами отново се стрелна към Айзен, когато достигна нужното разстояние започна да нанася удар след удар, първо нанасяше прав към корема, после към бедрото, накрая ввръщаше меча и нанасяше страничен удар от лявата страна на сенсея право към главата.