Тренировъчната площадка

Тейней се появи рано сутринта на площадката, не се надяваше да има някой там, но и не искаше.След предишното му размазване, което претърпя от сенсея сега не искаше да го вижда.Йами нямаше отново да се бие с капитана, искаше първо да стане по-силен, нямаше постоянно да бъде запращан в дървото, моралът му просто беше над нормалното и той мразеше да бъде унижаван така, да се отнесат така пренебрежително към него.Тейней от онзи ден вече изпитваше омраза към капитана си, чудеше се какъв е той, че да се отнася така с него, да го запраща в дървото и само да го пребива вместо да му покаже къде са пропуските му.Но сега Йами беше напреднъл, вече можеше да владее меча си по-добре от преби, физически също беше по-добре подготвен, но не достатъчно, затова дойде на площадката да тренира сам.Нямаше нужда от личен треньор, щеше да се докаже без излишна помощ, засега щеше да просперира със свой сили.Момчето остави нещата си, като се приготви за разгрявка.Легна на земята и започна да прави лицеви опори, това беше лесно упражнение, но за момче с такава физическа подготовка не беше шега работа, затова Тейней реши да спре до тук, нямаше намерение да се размазва още при разгрявката.Момчето се обърна на другата страна и започна да прави коремни преси, престана чак когато усети, че коремните му мускули са добре загряли и готови за тренировки.Веднага след това псоледваха няколко обиколки на площадката, зада може да му разгреят краката.След тази малка, но взимаща дъха за една секунда, Тейней реши да мине към истинската тренировка.Момчето си закачи едно листче на близкото дърво, на което пишеше.
1.Бързина
2.Боравене с меча
Преди същинската тренировка за бързина, Тейней реши малко да си почине.След тази кратка почивка Йами се изправи, направи две-три разтягащи упражнения за краката и реши да започва с истинските, дългите и изморителни обиколки.Драсна една стартова линия, застана на място и се стрелна, като светкавица.Постепенно намаляше темпото, опитваше се да уравновеси дишането си и да възпрепядстава излищното губене на енергия.Почти успял да направи всичко това, момчето вече не тичаше толкова бързо и се бе съсретоточило повече върху тренировката си.Това не бяха толкова лесни упражнения, Тейней смяташе с тази тренировка да надмине себе си, да се измори до припадък, но и да постигне голям успех.Момчето нямаше намерение да се отказва само, заради камъчетата,които му влизаха в сандалите му и го дразнеха, нямаше намерение да се отказва и заради силното слънце, напичащото изпотеното чело на момчето.Все още слабите крака на Тейней удряха и удряха рохкавата почва,а ръцете му разцепваха хладния северозападен вятър.Черно-бялата коса на момчето се развяваше и приличаше на знаме на държава, държава,за която кланът Йами си мечтаеше, без война и насилие.Битновете,които беше сложил заради раните, върху стегнатите ръце на Тейней леко се беше разхалбил, но момчето не обърна внимание на това, орловия му поглед гледаше само напред - към успеха.Щинигамито вече започваше да се задъхва,защото тези обиколки не бяха от най-лесното упражнение, то беше само да провери издръжливоста на момчето.Тялото на Тейней вече започваше да се изморява, усещаше болка в колената, петите и бедрата.Имаше и мускулна треска от битката с капитана, но това показваше, че мускулите му са се развили.Младото Шинигами беше напът да се откаже от тези обиколки, но някак си успя да накара тялото си да му се подчинява и продължи с упражнението си.Острите и дразнещи камъчета продължаваха да влизат в белите му сандали, явно се бяха скъсали, а вятърат ставаше все по-силен и по-силен.Това възпрепядстваше слънцето и момчето успяваше да си отдъхне.ПО едно време, младежът мина покрай нещата си.Видя, че там има няколко шишета с вода, лигите му започнаха да текат, тъкмо се канеше да отиде и да отпие, но се сети ,че водата ще забави кръвообращението му и това ще го измори по-бързо, в момента най-важното бе,тренировката.Момчето се чувстваше в острова на изкушението всеки път когато минеше покрай сянка, покрай нещата му(където е и водата) и направо му се искаше да тупне на земята и да остане така.Някак си успя да сдържи това чувство и продължи право напред.Мина досат време, Тейней вече бе накрая на силите си, краката го боляха в областа на петите,колената и бедрата.Още малко и сигурно щеше да припадне от умора.Неслед дълго и това стана, но не точно така, докато момчето си тичаше по едно време краката му поддадоха и той падна, щом се опита да се изправи повърна и отново тупна на земята.Неможеше и да си помисли за ставане в тази ситуация, остана на земята цели 30 минути докато успя да се съвземе и да се довлече до шишето с вода.Щом стигна успя да отпие няколко глътк ии отново да падне на земята,така и остана, даже заспа.
След дълга почивка Тейней се изправи, найстина се беше размазъл от тези обиколки, нямаше сили в краката, затова реши да продължи с боравенето с меча си.
2.Тейней взе соул слайера си и закрачи бавно, но славно към една мишена, там той щеше да упражнява разни комбота, силата и бързината на ударите си, всичко основно за боравенето с меча.Йами реши първо да започне със силата, момчето вече бе стигнало да мишената и изнесе ряско назад меча си, като преди това не беше пропуснал да застане в обичайната позиция.След всичко отва, той нанесе колкото се повече по-силен удар върху мишената, непредвидената му сила го накара да изпусне меча, явно не бе очаквал, че може да удря така.Все пак взе обратно слайера и повтори удара, този път задържа меча, защото дори не го беше стискал преди, всъщност удара му все още беше прекалено слаб да се сръвнява с ударите на капитана или на което и да е друго шинигами.Йами беше много слаб и той знаеше това, с едно сериозно изражение продължаваше да нанася мощни удари, осъзнаваше, че нищо не може да направи.Ами ако се изправи срещу холоу, най-много да бъде убит, а и нямаше кой да тагува за него, освен братята му, но той не играеше "главна роля" в клана, беше просто поредното дете родено от многодетната им майка.Злобата от бруталната истина увеличи двукратно ударите на Тейней.Явно само с гняв щеше да успее успешно да увеличи силата на ударите си.Сега реши да премине към бързината, отдалечи се от мишената, за подобряване на бързината му трябваше пространство, той щеше да "налага" въздоха, зада може да удря колкото се може по-бързо.Изнесе меча си назад и започна с ударите, които го караха да залита.Убиийствено бързо за неговото ниво, явно трябваше да разчита само на силата и бързината си, поне се надяваше от всичко скоро станали шинигамита той да може най-добре да борави с зенпакотоу си.Йами опита да изолира всички глупави мисли от главата си, разни спомени нахлуваха в главата му, те бяха свързани с кошмарите, които сънуваше когато спеше, затова дойде толкова рано сутринта, защото не искаше да заспива.Сигурно ако удари един здрав сън силата и бързината му ще се подобрят, но той не го правеше про простата причина, че не може.Кошмарите и спомените за миналото му му навлизах в главата всеки път когато си затвореше очите, Тейней отвън изглеждаше здрав психически и физически, но всъщност психически той беше рухнал.Всички го превъзхождаха, той имаше нужда от сила, звяра в него се пробуди и той вече започна да замахва доста по-бързо или така му се струваше от кървясалия поглед.Още в рампайджа си, Тейней се стрелна към мишената, щом стигна той изнесе ръката си назад и нанесе прав и пробождащ удар, после се завъртя и атакува от лявата страна на мишената, накрая се отблъсна от нея чрез един "падащ лист", удряйки я с два крака и завърши със засилка и удар право в десетката на мишената.Йами беше много изморен, явно не успя да подобри уменията си, но нямаше избор, тялото му го предаде.Той просто успя да падне на земята и да заспи, явно капитана щеше да го намери.

пс. ейзан тва дето е в началото няма нищо лично

Тейней 35 експ 2 сила и Боравене със занпакутоу (2)