Тренировъчната площадка

"И на мене мие приятно" отвърна Укитаке,като се усмихна ,а щом двете момичета започнаха да се карат, веднага се намеси и физиономията му от закачлива стана сериозна:
"Я се дръще като големи хора.Аз съм важ капитан .В мое присъствие неискам такива караници.Вие сте сестри дръжтесе като такива " след което ги раздели .
Не след дълго добави :
"Сумитски ,я си вземи занпакутауто и разруши онази мишена*посочва една от многото метални мишени*.Твоята сестра се справи бързо ,я да вида дали ти можеш по-бързо" като отново се усмихна приятелски и зачака да види как ще се справят 2-те оставащи момичета.

"Още малко" - помисли си Араши. Момчето отново остъпи няколко крачки назад и вдигна занпакутоуто си. Момчето ясно можеше да се огледа в острието на меча. Поседя няколко секунди загледан в отражението, след което отново отсъпи крачка назад. Поразрови леко земята с караката си и се отлазна от нея като се затича към мишената. И отново щом прецени, че му остават няколко крачки отскочи и с все сила удари мишената.

Сумитски изслуша капитана без да отделя погледа си от огледалния си образ. Щом Укитаке каза последната си реплика, чернокоската заяви с все същия тон, но вече усмихната:
- Радвам се, че поне те бива за едно нещо, Bakamoto, - тя се обърна към мишената, която й бе посочил белокосия мъж и стисна в ръка Занпактуто си, което още не бе решила къде и как да носи. Все пак идваше директно от Залата за изпити и нямаше почти никакво време да се подготви. Засега сложи оръжието все още в ножницата му на кръста си, прихванала го с колана на панталоните си, от лявата й страна. Синеоката прониза капитана с погледа си, като каза с респект:
- Ние се държим като сестри, тайчо. Това е приятелски поздрав, не скачайте към заключения.
На няколко метра преди да стигне мишената, младата жена се затича колкото бързо можеше можеше и извади катаната с дясната си ръка. Все още засилила се го хвана с две ръце и от дясната страна на тялото й, острието сочещо към земята. Щом се озова точно пред мишената, замахна напречно от долно дясно към горно ляво с всичка сила, надявайки се поне засилката й да е оказала някакъв ефект, тъй като сама знаеше, че физическата й сила не бе достатъчна. Мишената изглеждаше доста солидна и Шинигамито не очакваше успех от първия си опит, но това не значеше, че няма да даде всичко от себе си.

Акай вирна носа си високо, като обърна гръб на отдалечасващата се Сумитски, като отказа да покаже дори следа от това колко наистина се радваше, че се среща отново със сестра си, независимо, че това всъщност беше отвъдния живот. Момичето умело прикри леката си усмивка, замаскирайки я на самодоволно изражение, докато със спокоен глас каза на капитаа:
- Укитаке-тайчо, ние дори не сме започнали да се караме. Тренировъчната площадка прекалено много ми харесва, за да си позволя да се скарам наистина със Сумитски тук. Не искам да унищожим мястото, както става обикновенно в такива случаи.
Момичето се завъртя на пети след думите си и се приближи до едно дърво, доволна, че първа е завършила със зададената им задача и след като стигна до приятната сянка, седна на земята, оставяйки Зампактуто в скута си, докато през притворени клепачи, стараейки се да не показва интереса си, наблюдаваше опитите на Сумитски да унищожи мишената, чудейки се дали близначката й би се справила добре.

След поредния опит на Араши мишената се разпръсна за миг ,като от нея полетяха множество части,една от който удари Акай по главата .
"Монго добре .А сега ела насам и изчакай новата си " колешка" да свърши с нейната мишена и тогва ще продължим" каза усмихнат капитана .

Ама Сумитски само разклати мишената леко и нищо друго,като капитана каза укуражително:
"Много са корави да знаеш. "скед което се подхили леко ( ).

Акай само зачака редом с Араши ,докато "близначката й " оправи нейната мишена ( )

При неуспеха си, Сумитски само изцъка раздразнено с език и присви сините си очи. Тя стисна още по здраво Занпактоуто си като отскочи няколко няколко пъти назад, отдалечавайки се отново от мишената. Зае същата поза, каквато при първия си опит и за втори път се затича към металния си противник.
"Няма да позволя да се излагам пред Акай... не и след като имам отново възможността да я виждам и да се заяждам с нея!" помисли си чернокоската докато тичаше към целта си с все сила.
Когато наближи, скочи във въздуха пред мишената и вдигна катаната си над главата си. Шинигамито засили острието на оръжието си перпендикулярно към

Цитат :

"коравото"

нещо, което трябваше да

Код:

"оправи"

. При този си опит също разчиташе на тежестта на тялото си освен бързината на удъра, който нанасяше.

Мощния удър порази мишената ,която се разклати доста,но все още не се разлетя.

<>Нищо не разбрах от тия твой цитати и кодове.

Защото не беше от Джирая Брадърс

Миниатюрния успех зарадва Шинигамито, но очеизбождащо не беше достатъчно. Сумитски реши този път да не отскача назад, а да се възползва и докато мишената беше още разклатена, да атакува. Чернокоската приклекна леко, заемайки стабилна поза и острието й отново от дясната й страна, сочещо към земята. Тя го обърна, така че острата част на оръжието да гледа нагоре и замахна към все още леко разклатения й метален противник, влагайки повече сила, отколкото бързина в удъра си, още веднъж изнасяйки тежестта на тялото си напред.

И тя разполови мишената,като я направи на парчета,а Капитана доволко се провикна:
"Елате насам моля.Следващата стъпка във вашето убочение е едно скромно спарнгче.Тъйкато сте ми много 3-ма .Акай ще се бие с мене ,а сестра й ще се бие срещу Сумитски.Моля започнвайте и се надявам да не се убиете." след което се подсмихна зачаквайки да види какви ще са резолтатите на 3-мата.

Залепила доволна усмивка на лицето си, която така или иначе не остана дълго там, Сумитски се приближи до капитана.
"Видя ли това, Акай? Ще те настигна, няма значение колко време ще ми отнеме! Ще те настигна и ще те подмина!" помисли си младото Шинигами, радостта, че може отново да се види с близначката си, изпълваща я.
Занпактоуто й все още бе в ръката й, тъй като спаринга им най-вероятно щеше да е с катани. Чернокоската вдигна една вежда по посока на Укитаке, като объркано го попита:
- Може ли да повторите спаринг двойките, тайчо? о.О - тя се почеса по главата, като преди това прокара опакото на ръката си по челото си, за да избърше много малкото пот, която щеше да започне да се стича.

Чувайки думите на Укитаке, Акай скочи от мястото си, као една от обичайните й усмивки се разнесе по лицетио й и за пореден път момичето затвори очите си, докато се усмихваше. Когато, обаче чу разделянето за спаринга, Шинигамито веднага придоби по-сериозно изражение, като усмивката й се задържа, но този път бе по-предизвикателна, докато погледа й се стрелна към сестра й. "Щеше да е интересно, ако се биех срещу Tsuki-teme..." помисли си момичето, понеже много й се искаше да разбере колко е силна сестра й и дали нивото на което е сега е по-високо, по-ниско или същото на това на тъмнокоската. Независимо от това младата жена нямаше намерение да противоречи със капитана и се поклони леко, преди да вдигне рязко лявата си ръка, за да хване ножницата на Зампактуто си и готова за спаринг да се дръпне на две крачки разстояние, чакайки Укитаке да отговори на въпроса на Сумитски, преди да започне.

-Добре тогава-със спокоен глас каза капитанът-нека да започваме,а спаринг двойките са:

<>Искам ред на писане:
Акай срещу капитана:

Акай
Аз

Другата Акай срещу момчето:

Момчето
Аз
Другата Акай
Аз
.
.
.

Ако има тайни действия,или имате нещо предвит при блокиране или париране на атакаи моля ПМ(ЛС)

Червенокоската не се забави, щом чу подканването на капитана, понеже от много време бе мечтала да стане Шинигами и да се научи да борависъс Зампактуто си. Заемайки подходяща позиция, с десния си крак по-назад от левия и колената й леко присвити, младата жена хвана дръжката на Зампактуто и все така държаща ножницаа с лявата си ръка, момичето извади оръжието и го задържа пред себе си. "Следващия път," помисли си червенокоската, "Следващия път, когато съм научила нещо. Тогава е твоя ред, Tsuki-teme!." Премествайки погледа си за моемнт към близначката си, момичето след това върна сините си очи към капитана и без предупреждение се затича към него, използвайки десния си крак за да се оттласне и дас е придвижи по-бързо. Когато стигна достатъчно близо, момичето замахна рязко, правейки със Зампактуто си вертикално движение, опитвайки се да посече Укитаке.

Занпакутоуът на момичето бе устремен към Укитаке,още малко и щеше да го посече.Това обаче не се случи, защото капитанът изведнъж изчезна и се появи зад Акай:
-Нали знаеш,че ще трябва да се потрудиш повече-със слънчев глас каза той-и все пак това бе добра атака...

- Сумитски, нали - каза спокойно Араши като погледна близначката на Акай - Трудно ще ми е да ви разпознавам, но с времето ще свикна. Името ми е Араши, не можахме да се запознаем, приятно ми е. А сега да не губим време.
В подкрепа на думите си, Коусетсу извади занпакутоуто си и се приготви. Момчето реши да се направи на кавалер и да остави първият ход на дамата. Cool

Пропускам ход.

Сумитски се усмихна и кимна, за да потвърди, че Араши е запомнил правилно името й. След това посочи главата си и каза с равен, но развеселен тон:
- Моята коса е черна, докато на Bakamoto, - тя посочи близначката си, - е червена. Ако не си далтонист, не би трябвало да имаш големи проблеми, - пошегува се Шинигамито преди да извади на свой ред Занпактоуто си.
"Добре, първи спаринг, не трябва да се излагам, иначе Bakamoto няма да ме остави на мира от подигравки!" помисли си решително младата жена. След като застана в начална позиция, реши да се възползва от кавалерския жест на Араши и да атакува първа.
Чернокоската стисна дръжката на катаната си и се затича към първия офицер на отряда й. Щом стигна до него, приклекна леко, изнасяйки единия си крак назад за по-добра стойка и замахна с острието от дясно на ляво, успоредно на земята. Кетсу се стремеше да вложи повече бързина в удъра си, отколкото сила, тъй като знаеше, че все още не може да се изправя срещу какъвто и да е противник, разчитайки само на груба сила.

Ама уви ...Араша успя в последния момент да се дръпне ,като бе отнесен само половината му ракав.

Предизвикателната усмивка се застоя на усните на червенокоската, докато тя слушаше думите на капитана и без да с еобръща с лице към него момичето каза:
- Arigatou, Укитаке0-тайчо, но това бе само първата атака, аз тепърва започвам.
Червенокоската, все още стискаща здраво Зампактуто в дясната си ръка го вдигна така, че острието да сочи пред нея, доакто мислите й се въртяха към следващия й ход и скоро идеята вече беше добре формулирана и оставаше само действието. Младата жена изневиделица се снижи над земята, приклякайки, като плъзна десния си крак по-назад от обикновенно, опъвайки го над земята и се завъртя в опит да препъне капитана,. междувременно извъртайки катаната си с острието нагоре и замахвайки към мястото където би трябвало да е мъжът, ако беше полетял надолу под ефекта на спъването й, надявайки се да успее поне до някъде с атаката си.

Arigatou -благодаря

Но единственото което трябваше да направи капитана бе да отскочи в страни,като избедна всички атаки.
Когато се приземи спокойно на земята с лека лъчезарна усмивка каза:
"По-малко говорене,повече действия".

Араши погледна скъсаният си ръка:
- Приемам, че ще играем сериозно - каза с усмивка момчето - тогава да започваме.
Коустетсу вдигна занпакутоуто си и се затича към Сумитси. Когато беше на крачка от нея, Араши се нанесе удар от страни, но преди дори да е достигнал близо до момичето, той се извъртя и и засили занпакутоуто си от другата страна.

Кетсу тръгна да парира първия опит на момчето,като найстина бе изненадана от неговата втора атака,но за съжаление на момчето тя направи бая гъвкаво отбягване на меча.(Което дори и аз немога да обясня,но си го представям ..някак си).

Предполагам, че сега сме в позиция острие опряно в острие, затова ще карам с този "сценарий" о.О

Изненадващият втори удър на противника наистина стресна в първия момент Сумитски, но незнайно как бе успяла да парира атаката и сега острието на Занпактуто й се биеше за надмощие над това на първия офицер.
"Не съм достатъчно силна, за да го надвия, ще трябва просто да разчитам на бързи атаки..." чернокоската стисна зъби и отскочи леко назад, не прекалено надалеч от Араши, за да може да предприеме нещо по-бързо.
Синеоката направи няколко бързи крачки, озовавайки се от лявата страна на опонента си, като замахна с катаната си, за пореден път стремейки се да нанесе бърз и точен удър, отколкото силен такъв. Беше заела стабилна поза, но и бе готова пак да отскочи назад, ако имаше нужда от такива действия. Вече се бе подготвила и за втора атака, ако първата й по някакво чудо успееше.

Да ама НЕ .ЧУдесе не се случват и атаката на момичето бе лесно разгадана от пронизващия ум на нейния противник,като той бързо подложи меча си на пътя на нейния ,а след това го изтласка на страни ,като имаше пряка позиция към нея.

Момичето присви леко очи, усещайки, че наистина вече трябва да се бие сериозно. Младата жена изостави предизвикателната усмивка й на нейно място с еразкри сериозно и концентрирано изражение. Изправяйки се бързо на два крака, Акай веднага реши да използва различен подход при атаката си и след акто отстъпи няколко крачки нзад се затича към Укитаке. Малко, педи да стигне до капитана, момичето вместо да направи поредната крачка с левия си как, тя се завъртя, поставяйки го пред десния си, като така продължо превъртането си, минавайки от страни на белокосото Шинигами, докато не се спря зад гърба му. Веднъж там, момичето направи всеткавично движение с ръцете си надолу, целейки се да разполови капитана.