Тренировъчната площадка

Но учи Укитаке само подложи доволно меча си на пътя на наейния ,като възпря летящата й катана.Сега докато я бе парирал,той само с едно рязко движение я "изхвърли" на 5-6 метра от него ,като се усмихна дружелюбно.

Араши нямаше намерение да изпуска възможностт. Момчето веднага се засили към Сумитски и замахна със занпакутоуто си. Замахът беше точен и насочен към рамото й, но пък Коусетсу не вложи сила в него, все пак целта беше спаринг, а не убийство.

Поради добрите си намерения ,Араши сякаш уби собвствената си скорост на катаната ,което даде няколко стотни на противника му да се имъне отскачайки в страни от него.Сега те се намираха на 3 метра един от друг.

Сумитски усети, че противника й нарочно беше "убил" скоростта си и това я ядоса. Не за друго, а заради самата й слабост и неопитност. Тя застана в лице с Араши със все същата си спокойна физиономия, не позволявайки да покаже чувствата си. Без да губи време чернокоската се впусна в нова атака.
Тя скочи във въздуха и се спусна към първия офицер засливайки острието си към него без особено голяма сила, колкото с точност. Ако случайно Занпактуто й направеше някакъв контакт с противника, синеоката щеше да отскочи назад, за да не нарани по погрешка опонента си.

Тя направи контакт,ама Араши понатисна по-здраво ,като я изтласка още преди тя да е поречила да отскочи,като сега тя е още в въздуха.

Отговаряйки на дружелюбната усмивка на капитана с празен поглед, младата жена примигна няколко пъти, стараейки се да прикрие това си изражение, като присви очи и стисна здраво Зампактуто в дясната си ръка. Тя отново зае обичайната позиция, приклякайки леко, като плъзна леко десния си крак назад, и изпъна този път катаната пред себе си, държейки драво ножницата с лявата, опъвайки нея на зад, като дългата ножница беше почти като втроо острие за нея. Решавайки да опита по-различен подход, червенокоската се впусна отново към Укитаке, тичайки наведена напред и точно когатостигна достатъчно близо, за да атакува, момичето се завъртя рязко, сменяйки дясната си ръка с лявата и всъщност атакува по-възрастното Шинигами с ножницата, като очаквайки той да се предпази от тази атака замахна с истинското Зампакту към кръста му.

Но капитана небеше вчерашен и за порден път неописуемо странно и учудващо лесно избегна атаките на момичето,но разбирасе бе леко затруднен.Този факт си личеше по лекото разминаване на меча на момичето близо до кръкът му след майсторското му отскачане.

Араши нямаше намерение да чака момичето да преземи. Той веднага отскочи срещу нея, като се прецели в дясното й рамо. Ранатанямаше да е сериозна, ако изобщо имаше такава, затова Коусетсу реши да се цели точно там.

Но момичето оспя да подложи в последня момент своя занпакутау ,като бе изтласкана към земята .
След само миг тя се "размаза " на твърдата почва.

Размазаната Сумитски разтръска глава, за да прочисти малко размътената си заради падането глава. Тя се олюля малко на крака, докато възстанови баланса си и да вижда само истинския си опонент, а не останалите двама Араши, които се носеха около оригинала. Без да чака повече и да оставя противника й да стъпи здраво и стабилно на земята, чернокоската скочи към него Занпактуто й сочещо към размазващото твърда почва.
Когато стигна пред първия офицер, замахна отново по диагонал - от долно дясно към горно ляво, но посредата на действието си, промени посоката на острието. След като бе изминало малко разстояние и беше на нивото на кръста (предполагам о.О) на момчето, младата жена засили, но не с прекалено много вложена сила, колкото бързина, катаната хоризонтално.

Тогава Араши само отскочи в страни,като още едно малко парче от дрехата му падна.

Акай присви леко очи, забелязвайки колко близо бе минало оръжието й. Това определено беше добре и само й подсказа, че идеята, която бе имала в началото наистина е изпълнима и не само това, ами и би допринесла за по-лесното спечелване на повечето й битки. момичето не си позволи да се бави много и докато още държеше здраво ножницата на Зампактуто си в лявата ръка се стрелна към капитана, опитвайки се да го достигне преди да е успял да се презими благополучно след отскока си. Щом стигна достатъчно близо, червенокоската замахна рязко с държаната в лявата й ръка калъвка за оръжието си, като действаше с нея, като със втора катана и очакваше Укитаке да се отдръпне от този удър, докато същевременно тя се опита да промуши капитана с истинското Зампакту, като за целта се наложи то да мине по особен начин под лявата й ръка, която беше пред лицето й след завършването на замаха.

Но Капитана бе много добър в битките ,макари да изглеждаше добричък ,като запрати Акай директно в двете биещи се до тях шинигамита.

Сега тримата се въргаляха по земята ,а капитана само е усмихна и каза:
"Знаетели какво.Я по-добре и тримата да се биете с мене,понеже искам да ви наблюдавам и тримцата" каза ,като се усмихна примамливо и зачака.

<>Пишете тримата един след друг и тогва аз.

Сумитски усети как нещо тежко я изкара от равновесие и за момент се озова на земята. Щом осъзна какво или по-точно кой беше виновника, дръпна вързаната на опашка коса на сестра си и й изсъска, така че само тя да я чуе:
- Айде, не се оставяй да те рразмятат като торба с картофи. Надценяват те! Поне се упражнявай да летиш по-надалеч от мен, - не пропусна шанса да се заяде тя.
Чернокоската пусна косата на близначката си и вместо това се подпря на нея, за да се изправи възможно най-бързо. Беше застанала зад Акай и я хвана за яката на дрехата й като я вдигна като мръсно котенце и я остави да възстанови балнса си. След което отиде до Араши и хващайки го малко над лакътя му помогна да се изправи.
Щом бе свършила това, каза на колегите си Шинигамита:
- Нека атакуваме едновременно и от три различни страни. Имаме по-голям шанс за успех така... поне така мисля. Не знам за вас, но смятам да атакувам вече.
Тя зае атакуваща стойка и след миг вече се беше затичала към капитана. Когато стигна пред него, замахна към краката на мъжа, леко приклекнала и извела единия си крак назад, като полу-шпагат.

Араши се затича веднага щом Сумитски атакува. Точно когато стигна до момичето и при следващата крачка щеше да стъпи върху нея, Коусетсу отскочи и атакува капитанът, като занпакутоуто на момчето беше насочено срещу рамото на Укитаке. А целта му беше да прескочи бившата си съперничка.

Когато беше вдигната от сестра си след краткото замайване причинено от удъра, Акай присви очи и изръмжа нещо неясно под носа си, стараейки се да не издава колко разочарована е от поредната си неуспешна атака. Червенокоската сдържа отговора на коментара на Сумитски, но за сметка на това присви очи при преложението й за работа в екип. Младата жена винаги бе предпочитала да работи поне до някъде самостоятелно, смятайки за най-правилно да разчиташ на собствените си умения. Естествено, това не значеше, че не може да се бие в отбор. И очевидно момента го изискваше, така че тя нямаше да упорства. Този път.
Виждайки, че другите двама вече са нападнали Шинигхамито леко промени позата си, плъзгайки десния си крак назад, като търсеше незащитена част от Укитаке, която да атакува. Тя здраво стисна Зампактуто си и ножницата му, докато направи една крачка напре, преценявайки положението. Ако атакуваше отстрани укитаке можеше лесно да отскочи на другата страна и да избегне атаката й. Ако се опиташе да го нападне отзад, обаче, и той избегнеше атаките им не само, че нейната катана щеше да полети към Сумитски и Араши, ами и техните оръжия към нея. От друга страна още една фронтална атака беше напълно безсмислена... Решавайки най-накрая, че ще е най-добрепросто да нападне заедно с другите и да остави плановете за следващотонападение жената се затича, като мина от противоположната страна на капитана, на тази която Араши атакуваше и замахна с ножницата на катаната си да удари капитана в кръста, решавайки да не рискува да посече съотборника си, ако Укитаке се дръпнеше.

Уви Араши неоспя да прескочи бившата си саперница и попадна директно върху нея ,като двамата се въргаляха ,а Капитана се захили леко .
Малко разсеян от подобна атака,Укитаке бе изненадан от Акай в гръб,като в последния момент оспя да подложи своя занпакутау и да я прати на "майната си" в блиските храсти.

За втори път падаха върху нея в последните десет минути... Сумитски беше меко казано ядосана, но се стараеше да не го показва, а вместо това се опита да си поеме дълбоко дъх, да избута възможно най не агресивно Араши от себе си и да му помогне да се изправи. Преглътна няколко пъти, стисна дръжката на Занпактуто си и се извърна към капитана, заела стабилна поза. Огледа се наоколо, търсейки начин да приложи успешна атака върху Укитаке, но първото нещо, което й направи впечатление бе, че Акай не бе наоколо.
- Bakamoto, къде изчезна? - каза на висок глас младото Шинигами, след което прикова синия си поглед върху белокосия мъж.
Реши за сега да не атакува, а да изчака момента, в който може би щеше да забележи удобна ситуация.

Акай се постара да не издава нкакви звуци след като бе паднала в храстите, решавайки да се възползва от това на външен вид неудобно, но всъщност много благоприятно за момента положение. Истина е, Укитаке беше видял къде тя изчезва, о все пак сега имаше чудесна възможност за атака. Размърдвайки се леко младата жена чу вика на сестра си и го прие като време да атакува, усещайки, че ако се забавеше каптана можеше да открие точно къде е. С бързо движение червенокоската се изстреля напред, изминавайки разстоянието между себе си и възрастното Шинигами за отрицателно време, като междувременно бе кръстосала Зампактуто си и ножницата у и когато стигна достатъно близо внезапнораздели двете оръжия, като истинското острие полетя към лявото рамо на Укитаке, а ножницата - към дясното му.

"Добре, това беше лоша идея" - помисли си Араши. Момчето изчака атаката на двете близначки и реши, че при първа възможност ще нападне капитана. Засега само стоеше отстрани и наблюдаваше, но в момента когато Акай атакува момчето беше готово да се затича и също да атакува, ако капитанът парираше.