Тренировачна площадка 2

Арахачи вече облечен и по старо му ,видя как леко безжизнено нежните и прекрасни устни на Усаги се отваряха,докато изричаше неговия ранг.Още преди да е поела въздух зада довърши започнатото изречение той каза с успокояващ глас:
"Не говори .Сега само почивай.Аз съм тука нищо няма да ти се случи в безупасност си." като леко я погали с дясната си ръка по челото ,а постепенно прокара и пръсти през меката ,коса .Това негово действие въздействаше по неописуемо добър начин.Сега трябваше да си починат,както той така и тя.
Докато Усаги си почиваше и въстановяваше постепенно силите,Набура стоеше до нея подпрял се на едното си коляно с умислен поглед към успокояващата река.Каквали ще бъде реакцията на на момичето,като види своя лейтенант да бди над нея като майка орлица,какво би направил самия той .Много въпроси мъчеха изтрадалото му съзнание ,а на повечето дори не измисляше отговори.....

Чувайки съвета му, Усаги се успокой малко. Точно това й трябваше да чуе. Не я е спасил никой друг, а самия той. Поемайки дълбоко въздух, тя го изпусна бавно и изморено. Така както й бе вече леко на душата, тя се отпусна повече и отново се върна към сънища. Колкото и да й се искаше още сега да се изправи, не можеше. Чувстваше се толкова отслабнала и немощна, че се съмняваше да може дори да стой будна ако иска. Имаше една утеха - не е сама и имаше кой да я пази в това й състояние...
След като се събуди след второто си спане, момичето само леко се размърда но нищо повече. Въпреки че бе наваксала за предните си дни, искаше й се още да се излежава и да не помръдва. нямаше как да не усети колко студено бе в стаята й и то при положение че винаги затваряше прозорците си ( ) . Въпреки че нямаше никакви спомени да се е прибирала вкъщи от известно време, това не й попречи да си повярва. Колкото и да се мъчеше да разбере откъде й шуми вода и охаеше на дървета, бе все едно да си отговори на въпроса защо има студен вятър. Открехвайки едното си око достатъчно да види поне малко какво става, тя разбра къде всъщност се намираше. Спомени за това, какво бе видяла и станало се върнаха в съзнанието й и тя моментално се изправи в седнало положение. Това бе поредната глупава постъпка. При такова разко ставане, все още не възвърнала нормалното си кръвно налягане, й се зави свят като си хвана главата. Осъзнавайки положението си, тя дори успя да усети положението на раната си. Малка и кратка болка, но не й толкова лошо. Какво се бе случило докато е била в безсъзнание?!...

След рязкото ставане на Усаги ,Арахачи мигновенно се изтреля да я спре преди да е продължила с рязките вдижения,тъйкато въпреки че раната е почти излекувана,поради неознаваемите билки и времемто прекарано в сън ,все още бе възможно нейното повторно отваряне.
Набура и под пря гърбът ,като прекара ръка под бръдичката й( някаде над гърдите),като затисна леко раната,така че да не причинява болки на Усаги и с успокойтелни и приятни думи каза:
"Недей да мърдаш така.Все още неможе да се движиш толкова .За никаде не бързай за това се облегни на мене ." като леко я придърпа към гърдите си с цел да положи тялото й върху своето,като с дясната ръка (свободната) отново покри тялото на момичето с цел да ней е стодено.

Среброкоската така и не разбра какво я спря да стане. Усещайки топлина около себе си, тя мигновено осъзна какво ставаше. Облягайки се така, както й се каза, момичето се отпусна с блаженство. Не очакваше такова нещо да се случи. Даже не се бе осмелявала да си помисли за се случи. Толкова нереално и точно като в сън. Но две неща я убеждаваха че това е реалност - бавно утихващата болка в рамото й и топлината, която я заобикаляше. Среброкоската се изчерви малко, но се постара да не се паникьосва. Искаше да го попита и да разбере това, което искаше да знае още от деня на целувката. Самата мисъл и спомен от случката я накараха да се изчерви повече и да погледне настрани с полу-затворени очи. Неудобството и притеснението й си личаха, но тя ги игнорира и реши да се престраши.
- Ам... Исках да те питам нещо... затова и дойдох тук... - червенината се увеличаваше като тя все повече и повече се свиваше от неудобство. Едно бе хубавото - в такава позиция няма да може да види колко много се притеснява да пита. - Миналия път...чудех се дали... - преминавайки към шепот, напрежението в сърцето й нарастваше - дали... ти хареса....це...целувката имам предвид...

Още преди Усаги да завърши това ДАЛИ .. ,Лейтенанта сложи пръст на нейните устни ,като прошепна:
"Не е необоходимо да казваш нищо." след което я наведе леко на дясно с цел да види лицето й.Леко колебливо ,той се наведе напред и поричи да е целуне страстно ,като през това време бе сложил лявата си ръка на врътът й(от страни ).

Усаги изтръпна като усети че бива прекъсната. Шепота на лейтенанта леко я накара да настръхне и да притвори очи. Когато бе обърната и вече можеше да види ясно какво става вътре в нея, изписано на лицето й, несигурност я изпълни. Каквото и да каже нямаше значение. Имаше вече насока за отговор на въпросите й и това й стигаше... докато не дойде неочаквано друг момент. Среброкоската се отпусна и се отдаде изцяло на целувката. Този път имаше шанса да й се наслади без да е полу-заспала. Вярно сега бе доста изтощена, но това не й пречеше да отвръща жадно на ласките му. Чувството бе несравнимо. Дори първия път й се струваше някак вече нищожен. Всичко за нея вече не съществуваше. Беше само тя и този, на когото бе дала сърцето си. Изживяването бе неописуемо. Напълно подвластна на магията, червенооката плъзна дясната си ръка под ръката на лейтенанта и отново започна леко да масажира плещите му. Отвреме на време впиваше леко пръсти в материята, но не й прекалено сило, за да я скъса. В този момент не искаше нищо друго освен него, него и само него...

Арахачи бе обсипъл нейните устни сякаш неискаше да се оделя от тях,а лекият мсаж върху горната част на гърбът му го подлудяваше.
Вече много по-удобната поза за него му даде възможност да й върне услудата и той да направи едни мъсаж на Усаги.Докато нежно прокарваше длани по гърбът й, се бе насочил и на друго място-врътът.Едно от най-чувствителните места на женския пол,бе "накацано" от меките устни на лейтенанта,като той бе токова жаден да покрие всяко едно място от него с нежните ласки....

Усаги бе на върха на насладата. Толкова добре никога не се бе чувствала преди. Отпускайки се изцяло в неговите ръце, тя искаше да използва каквато енергия й оставаше, за да продължи момента по-дълго. Когато вратът й бе нападнат, тя отпусна главата си назад като пое дълбоко въздух, който донякъде прозвуча по-друг начин. Вече лявата й ръка зае ролята на дясната и се зае с това при всяка целувка да забива пръсти в тялото му. Този път по-силни от предния, пак не бяха прекалено разкъсващи.С дясната ръка се хвана за врата му, като така се изправи отново и го притисна по-близо до себе си. Дишането и пулса й бяха значително по-бързи като никога до сега. Поемайки големи порции въздух през устата си, момичето изживяваше емоции и чувства, непознати й до сега...

Арахачи продължи да мъсажира гърбът й,като постепенно я пускаше надоло ,докато Усаги не легна на посланата дреха на лейтенанта.
Арахачи реши да промени малко репертуара,като започна да комбинира целуките нанесени върху вратът с тук таме някоя целувка по меките й устни.
След няколко минути комбинации,той прокара устните си за кратко върху здравото рамо на момичето,а след това бързо потегли отново по прекрасния и врат,като през това време лявата му ръка свали малак част от нейната "полична" (горния ляв край презрамката или там каквото се казва) като нежно я хвана за гърдата й ,като започна да си играе с нея чрез леки движения ,който със сигурност биха я довели все повече и повече към максималните удоволствия от техните сегашнидействия.Удоволствието ,при комбинация от врат и гръд ( ) водеше момичето до екстаз .......

Усаги вече незнаеше къде се намира. Толкова много чувства и емоции я изморяваха, а на нея й се искаше още. Осъзнаваше напълно до къде може да се стигне, но разсъдъка й бе почти напълно замъглен. Цялото й тяло крещеше, а тя незнаеше какво по-точно да направи. Ако се оставеше напълно на инстинкта... Усещайки какво става с роклята й, среброкоската заби още повече пръстите си в гърбът му и притисна главата му по-силно към себе си. Точно в този момент забеляза колко бе отслабнала. Почти никаква енергия не бе й останала и тя се спритесни. Точно сега ли трябваше да става това. Ако не бе отишла на мисията, намаше да бъде така ранена. Преглъщайки този момент от спомените си, момичето се поколеба малко. Все още усещаше болка в рамото си, а и при такива вълнения и движения се влушаваше леко ситуацията. Прегръщайки колкото се може по-силно лейтенанта, момичето леко изсъска от болката в наранената й част...

Арахачи не чу какво казва момичето,но след 1-2 минути продължителни ласки той най-накрая с е усети и леко прошепна в ухото на момичето:
"Смятам ,че за сегашното ти състояние стига.Неси в кондиция за каво ли не ,а аз ти причинявам такива неща.Смятам ,че чрез тези мой действия показах какво изпитвам към тебе" като зъгърна показалата й се гърд и се одмести настрани,като легна до нея и сложи ръка на челото си загледан в прекрасните облаци.

Усаги въздъхна. Вярно бе както казват че всичко хубаво си има своя край. На нея не й се искаше той да идва, но лейтенанта бе прав. Не бе в състояние да издържи, ако бяха поели нататък. Виждайки го отпуснат на земята, тя се усмихна и се сгуши до него, като бе легнала на дясната си страна, а лявата ръка бе положила на гръдния му кош. Найстина с действията си бе доказал какво изпитва към нея. Това я сгряваше отвътре и тя се сгуши още повече, като положи глава на рамото му. Така както бе казала че след първата целувка нещата няма да са същите, се оказа права. Нещата найстина няма да са същите, но откъде добрата страна. Усещайки че сънът надделява отново, тя малко по-малко затваряше очите си и преди да заспи съвсем тихо прошепна, еднам доловимо,
- Знам... и аз също...
Така и недовършвайки изречението си, среброкоската потъна в дълбок сън, с усмивка на лицето...

Арахачи,като видя згушената в него Усаги само положи дясната си ръка ,като я прегърна и долепи до него хем да е близо и да я пази хем да я стопли и като я чу само се усмихна леко .
Малко след това реши да каже нещо,но като видя как заспива,реши да не разваля прекрасната гледан ,за това накрая взе решени да се присъйди към нея в страната на сънищата.

На следващата сутрин Усаги се събуди с протягане и прозавка. Така добре не е спала от седмици. Сега се чувстваше възстановена и пълна с енергия. Отваряйки едното си око тя бе приятно посрещната от лейтенанта, също спящ до нея. Можеше да се досети че и той би трябвало да се събуди в скоро време. Поглеждайки към изгряващото слънце момичето се усмиха широко. Изправяйки се леко, тя се надвеси над любимия си и го целуна нежно като за добро утро.

Арахачи усети нежния допир по устните си и отвори сънено очи.
Когато осъзна кой е я грабна като така направи ,че да си сменят местата тогава и отвърна с още по страстна целувка,а след това каза:
"Добро утро.По добрели се чувстваш " след което направи малко дистанция между тях.

Момичето отвори замечтано очите си и кимна в знак на съгласие. Изправяйки се лениво, тя се протегна и разтърка очи. Определено се чувстваше много по-добре от предния ден. Обръщайки внимание на раната си, забеляза че почти е заздравяла. Вече можеше да се движи без опасност да се разкървави и отново да има проблеми. Трябаше да го пита за лекарството, което е използвал и е имало такова хубаво действие. Тогава забеляза и състоянието си. Беше с бялата си, или по-скоро вече бало-червената си копринена рокля и нищо повече. Оглеждайки я по-подробно, тя осъзна че колкото и да я гледа и да й се чуди, по-чиста от това няма да стане. Сигурно в такова състояние беше и черната й рокля. Тя въздъхна леко и едно нещо я озари. Леко изчервена при тази мисъл, момичето погледна лейненанта и попита,
- Дали имаш съвсев случайно някаква кърпа и чиста дреха в излишък....

Капитана също още се събуждаше,но като чу димите на Усаги погледна на доло и видя ,че тя е все още с онази приятна бяло-червеня копринена дреха,като се изправи леко ,сложи ръце на кръстът й и я целуна отново.Явно имаше намерени да я обсипе тази сутрин с множество от същото,но тази бе сякаш отговор на въпроса й,въпреки че желаеше тя да осане по това копринено "нищо" ,но трябваше да се здържа за това ,тя докато спеше непробудно бе отишал и взел някакви дрежи( по твой избор) от пазара на градът,като сенадяваше да сай тамън.Той ги извади от някакъв плик с думите:
"Я виж тези" ,като започна да вади дрехите една след друга с приятна усмивка на лицето.

Потъвайки в целувката, бе леко разочарована че това бе само знак за отговор "да". Поглеждайки към въпросното пликче и извадените дрехи, тя ги рагледа една по една и леко се усмихваше като ги удобри. Имаше малки къси панталонки, който дори не стигаха до над средата на бедрото й и бяха с сравнително ниска талия. Имаха си коланче към тях, сигурно за оръжието й. Блузата й бе нещо от порядъка на преправено елече, което се държеше вместо с обичайните презрамки, имаше на тяхно място нещо като колан-ластик. Учудващо бе успял да уцели стила й на обличане, въпреки че малко й се струваше странно. Нима толкова време я е наблюдавал, че вече може да я чете като отворена книга?! Имаше и ръкави, но само ръкави. Единственото нещо, което би ги задържало на ръцете й бяха едни ластичета тип колан, подхождащи на колана й. Бе очарована от този негов избор, но нещото което най я учуди бе факта, че може да й бъдат ама точно по мярка. Все едно са били правени специално за нея. Явно бе отделял повече време в това да я оглежда, след като дори и на сън би могъл да каже мерките й. Леко изчервявайки се при тази мисъл, момичето се изправи и го целуна като за благодарност. Колкото и да й се искаше да не се откъсва от него, мисълта за засъхналата кръв по тялото й и вече почти унищожената й любима рокля я накараха да се запъти към реката. Имаше си дрехи, имаше и вода... Какво повече й трябваше на едно момиче за да се почувства чиста. Връзвайки косата си с диадемата с цел да не си я мокри, можеше да се похвали с доста аматьорско вързана коса като доста кичури изкачаха от общото. Обаче вече нямаше нищо, което да закрива врата й и това бе целта. Нямаше нужда да си мокри косата, при положение че ще има да я чака часове. Отпраняйки се вече готова към реката, момичето леко се отдалечи от полезрението на лейтенанта. Въпреки че вече и двамата знаеха за чувствата на другия, това не означаваше че може да й се наслаждава докато е само по долно бельо. Потапяйки се във водата, среброкоската се постара да бъде на такава дълбочина, при която може да остане частта от леко под раменете над водата, а и същевременно гърдите й скрити. Определено не искаше да си мокри раната. Едва сега тя се зае с това да сваля роклята си. Първо едната презрамка, после другата и накрая остави роклята й да се спусне надолу към краката й. С единия крак си помогне да си я подаде, като я вдигна на повърхността. Определено бе в окаяно състояние. Заемайки се старателно да отстранява петната засъхнала кръв, бе изненадана че даже доста лесно изчезват. Дори не оставяха следи след себе си. Вече доволно удобрявайки роклята си за чиста, тя се зае с това да отсранява засъхнала кръв от тялото си. Всяка част от гърба й мина внимателна инспекция от страна на ръцете й. Всяка следа от кървене бавно изчезваше, а водата ги отнасяше надалеч. Все едно отмиваха всички лоши спомени и събития от съзнанието й, с цел никога повече да не се върнат. Отдавайки се на блаженни чувства от след като ставаше явно по-чиста и по-чиста. На всяка част от тялото й бе отдадено внимание да се измие внимателно. Стигайки до последната част, която имаше нужда, тя първоначално огледа рамото си и въздъхна. Найстина как можа да си я докара такава рана?! С дясната си ръка нежно и внимателно почистваше с чиста вода около раната, като отстраняваше всичко, което би се счело за следа от кръв. Усмихвайки се доволно, тя отново благодари мислено на лейтенанта за лекарството, което така чудотворно заздравяваше доказателството й за битка с Холоу. Въздъхвайки тя направи едно последно плакнене на себе си и на роклята си в ръката. Отчитайки че е готова, момичето се запъти към брега, като още при самата мисъл за това я накара да замръзне на място. Брега бе сравнително далеч, а там са й новите дрехи. Още нещо я удари и върна в реалността - нямаше подготвена кърпа за подсушаване... Идеше й да потъне под повърхността на водата от глупост. Чак толкова отвеяна не е била никога. Винаги би си подготвила всичко нужно за каквото и да било. Винаги би обмислила и всяко свое действие. Днес обаче караше някак срещу собствения си характер и правила. Въздъхвайки тя се опита да се съсредоточи и да намери изход от тази работа, без да се показва в това си състояние пред лейтенанта. Да си облече роклята наново бе изключено. Първо защото така мокра би било все едно нищо не е слагала, и второ защото въпреки всичко пак ще трябва да я сваля, за да се преоблече. А копринена рокля в мокро състояние винаги би се разширила при събличане... Въздъхвайки отново, среброкоската си постави за цел да измисли нещо, преди да замръзне във водата. Все пак бе само по долно бельо, което бе невъзможно да я топли в студените води на реката...

Лейтенанта ,като забеляза на каде сезапътва момичето му се искаше да я придружи и да се присъйдини към нея,но видя лекото притеснение в нея и реши да й даде малко пространство.
Се пак връската им(ако има такава) тепърва започна и неможе просто така да направи нещо за което се изиска повечко време,за това остана и седна на земята ,като зачака Усаги да се оправи.
Той бе прещастлив ,че са й харесалидрехите и си мислеше ,че найстина ще стои чудесно в тях.
След известно време,Усаги не се появяваше и той се притесни,като реши само да надникне но така ,че тя да не го види и да се притесни.
Като видя ,че бе замръзнала във водата и се оглежда към брега му стана пределно ясно какво става и се усмихна и дори почти исмя,но разбирасе можеше да се вузползва от ситуацията за това гравна бързо една голяма хъвлия,койято също бе купил предвидливо и я взе със себе си.
С бавна и доволна крачка ,Арахачи се приближи с кърпата към краят на брегът с думите:
"хммм.Мисля ,че това щети трябва." като с лека усмивка развя хъбвлията.
Разбирасе той бе джентълмен и в този мометн постъпи така, като остави хавлията максимално близа до водата и отново се върна зад дърветата,от кадето не посмя да надникне,като зачака момичето да дойде.
Докато чакаше той реши да донесе нещо за яде ,като набързо отиде до едно приятно заведение ,разбирасе оставяйки момичето да се чуди каде е.

Чувайки някой да я вика, тя инстинктивно се потопи налко повече във водата, като бързо сложи роклята пред себе си. Осъзнавайки кой е, леко се отпусна и позволи на една лека усмивка да се настани на лицето й. Виждайки го да се отдалечава, момичето преброй до двадесет и малко по малко пристъпваше към брега, с вече чистата си рокля като покривало за бюста й. Не че се съмняваше в него и имаше чувството че би могъл да я шпионира, просто й бе неудобно да ходи полугола в нечие присъствие...пред когото и да било. Хващайки кърпата в ръцете си, момичето светкавично се опакова с кърпата, като я уви под раменете си. Не искаше да рискува с лявото си рамо... Вече спокойна че е извън студената вода, момичето окаче "бялото знаме", или бялата си копринена рокля и се загледа гордо в нея. Осъзнавайки че имаше и други дрехи, тя започна да ги търси. Как въобще се бе озовала без тях на първо място?! Едно предложение я озари и тя се изчерви. Дори след толкова стоене във водата, можеше леко да загрее бузките си. Намирайки ги най-после, тя се отправи към реката да ги изчисти и тях. Лошото в случая бе че бе черна материята и трудно можеше да се види къде има останало и къде не. Затова и тя се постара всяко кътче от роклята да бъде почистено, независимо от всичко. Горда от свършената работа, среброкоската се зае да ги простира по слънчевите клони. Вече готова, се отправи да се облече. Оглеждайки се наоколо, забеляза...или по-скоро не забеляза лейтенанта. Това й се стори доста странно. Оглеждайки по-подробно околността, тя се увери в празнотата на площадката, като изключи себе си. Решавайки да се възползва от момента, тя веднага се зае да се облече и да се приготви. За нейна изненада, дрехите й ставаха идеално...

Изведнъж зад чудещото се момиче, се появи сведкавично Архачи с няколко плика.Той носеше различни ястия,тъйкато тук вече неможеше да прочете в "отворената книга".
Набура целуна по бузата нищо подозиращата Усаги ,като остви пликовете на земята.От същия онзи плик извади едно одеало и го посла на тревата ,като каза:
"Помислих си ,че щети хареса да си направим една закуска в дази прекрасна утрин" след което се усмихна и прикани момичето да види дали ще й хареса нещо от напазаруваното.
Лек приятен ветрец подухваше, слънцето галеше меките кожи на 2мата ,като приятната атмосвера,която ги заобикаляше допринасяше още повече за по-добро настроение.След като цялата хран и пиене бяха раз положение в центъра на голямото одеало те седнаха един до друг,като лейтенанта зграбчи в прегрътката си Усаги .........

Момичето се настани на постелката и гледаше в захлас всичко сервирано. Взимайки две пръчки, тя ги хвана с двете си длани и каза гордо,
- Itadakimasu! - и разчупи на две пръчиците. Избирайки първото си ястие. Всичко бе толкова вкусно, но за съжаление си имаше лимит. Пък и не само. Имаше намерение да тренира днес, а ако се наяде до край, няма да може да мръдне въобще. Поемайки храната бавно и внимателно, момичето се наслаждаваше на обстановката и компанията. Какво повече от това да иска едно момиче.
- Да попитам... Може ли по-късно да ме научиш на нещо ново - каза момичето, поглеждайки учителя си.

Но Арахачи ,не чу и думичка от това което казваше Усаги,тъйкато се бе вгледал с удивително притеснителен поглед към реката онесен в мисли.

Усаги го гледаше учудено и незнаеше какво да направи. Гледайки и тя във водата, не можа да забележи нищо особено или достойно за такова притеснено наблюдение. Нещо му бе на ум и тя искаше да разбере. Но ако въпроса е личен, то тогава не би трябвало да намеква такива теми. тя въздъхна леко, като се намести по-удобно в прегръдката му. Залепвайки една кратка целувка на бузата му, среброкоската погледна към реката и се замисли.
- Чудя се... какво ли има във водата....

Вода като вода.НИщо усобено нямаше в нея -риби ,жаби камани песачинки,вълни ,ама абсолютно нищо,както и усещането на лейтенанта .ТОй отнов сякаш бе пренебрегнал тази целувка ,но не бе така.Толко задълбочен и замисле едва ли би бил някога или поне никой неможе да го е виждал такъв.