Тренировачна площадка 2

Усаги леко се намръщи. За каквото и да си мисли, не би трябвало да е толкова разсеян, че да не й обръща никакво внимание. Тя се изправи леко, като мина зад него. Взимайки катаната си в ръка, без да я изважда от ножницата, тя я постави аватьорски върху лявото рамо на лейтенанта. Нито бе в началната бойна позиция, нито нищо. Просто се закачаше и се усмивка и престорен глас на недоволство каза,
- Искам да изразя протест. Още от ден първи започвам да ревнувам. Това не е допустимо. За целта трябва да се премахне главната причина. Колкото и да е непосилна, трябва да се опитам...
Завършвайки с лек смях, момичето се надяваше това да го изкара от тревожните мисли. Ако не, тогава щеше да премине към нещо друго...

СЛед като Арахачи бе докостнат от катаната се осъзна и каза :
"Какво вика.Извинявай не те чух ." след което погледна към Усаги.

Момичето още повече се нацупи. Скръствайки ръцете си, тя замълча за момент и се замисли. Дали би било натрапчиво от нейна страна да попита? Решавайки да се престраши, тя седна, облягайки се на едно дърво и го погледна огрижено.
- Има ли нещо не наред? Нещо с което да помогна??
Тя се надяваше да не е направила нещо лошо, като го е попитала. Колкото и да й се искаше нещата да не бъдат така като през стена, все пак всеки си има нещо като лични мисли и представи. Не би ги споделил с когото и да е. Единственото нещо, на което разчиташе е да е по-отворен към нея, имайки впредвид скорошните събития...

С вече възвърналата се усмивка Арахачи каза:
"Не нищо няма.Всичко е наред."след което легна с крастосани ръце зад тилът си и затворени очи на одеалото,леко погален от слънчевите лъчи.

Усаги се озадачи. Това не бе в негов стил. Дори и новопоказалата се страна на лейтенанта не бе такава. Това я накара да се притесни малко. Ставайки от мястото си, тя клекна до него и го загледа. От изведнъж толкова замислен да стане изведнъж толкова спокоен и отпуснат. Определено имаше нещо не наред и само се опитваше да го скрие. Каквото и да го тревожи, би трябвало да го сподели, дори и да не може да се направи нищо по въпроса. Пак можеше да се каже че ще му олекне на съзнанието. Поемайки дълбоко въздух, среброкоската се надигна и настани над лейтенанта във въздуха, като леко се настани отгоре му. Лягайки почти с цяло тяло, сега главата й се намираше на гърдите му, като бе сложила ръцете си отдолу като възглавничка и го гледаше право в очите. Краката й бяха извън пределите на неговото тяло (още е рано за друго XD) и нейния поглед се бе впил в неговия като го гледаше хем въпросително, хем съчувстващо. Какво можеше да направи в такъв един момент? Колкото и да й се искаше да помогне, ако той не й даде сигнал, нищо няма да се оправи...

Той я погледна ,като се усмихна и премести топлите си ръце върху гърбът й ,като нежно започн да я милва по плешките.

Усаги се натъжи. Явно бе че няма шанс да измъкне някаква информация от него. Въздъхвайки, момичето се изправи, колкото и да й се искаше да остане така още доста време и просто да заспи. Толкова много сън за толкова много време не бе полезно. Имаше нужда и от движение. Решавайки да потренира малко сама и после да моли лейтенанта за помощ, тя се изправи леко и го целуна нежно, с едно малко обяснение къде отива.

Но още с обяснението,което бе последвало след хубавата целувка лейтенанта каза:
"Не трябва да тренираш.Раната още не е заздравяла ,за това се налага да си починеш от тежки визически упражнения поне още един ден" каза сериозно Арахачи .

Усаги се отпусна разочарована. Определено не бе очаквала така да се развият нещата. Обаче нямаше намерение да стой цял ден и да прави нищо, като деня едва бе започнал. Все нещо трябваше да направи, за да не чувства днешния ден като загубен. Виждайки дрехите си, тя се телепотрира до тях и ги прегледа. Вече бяха сухи и можеше да си ги прибере. Взимайки плика от настоящето си облекло, тя внимателно прибра сгънатите си чисти дрехи и се усмихна. Щеше да си ги отнесе вкъщи и да се върне по някое време по-късно. Докладвайки за бъдещите си действия, среброкоската се запъти към дома си...

Лейтенанта почисти на бързо малката закуска и също отпраши на някаде,като оставиха площадката пуста.

В сутрешната лека мъгла, разпросряла се всред площадката се виждаше фигурата на Усаги. Заради сутрешната влага и ниска температура, момичето бе с нещо като горна дреха, тип шлифер. Когато стигна на едно определено място от площадката, момичето се усмихна самодоволно. Нямаше никой друг освен нея наоколо и това й даваше самоувереност. Ако вчерашния ден не е могла да тренира, то днес няма да има кой да й попречи. Като за начало й се искаше да започне с нещо, но понеже незнаеше нищо конкретно за трениране с катана, явно трябваше да се примири с факта, че трябва да изчака лейтенанта. Колкото и да й се искаше да може да тренира самостоятелно, тя все още си бе зависима от учителя си. Въздъхвайки, тя се подпра на едно дърво и скръсти ръце в чакане, докато се появи. Нещо й подсказваше че все пак може и да си почака доста време преди да може да тренира...

Лейтенанта нямаше намерение да дойде днеска,поради много рабора ,ама се смили над скромната душа на Усаги и сметна за добре да хвърли едно око да види дали има някой на ТП,като дойде.

Усаги се огледа за поледен път и очите й попаднаха на човека, който чакаше до сега. Тя се зарадва и се изправи. Каквото и да има планирано за днес като програма, със сигурност ще трябва да навакса за това, което бе пропуснала заради раната. Макар да не е изчезнала напълно, пак можеше да се каже че е достатъчно здрава за тренировки. Нямаше намерение да остава с настоящите си възможностти и това да бъде. Искаше да може да се защитава когато бива нападната от Холоу, а не да разчита на накой друг да я спасява. Приближавайки се до учителя си, тя се усмихна весело и каза,
- Днес ще имам ли разрешението да тренираме?

Арахачи се позамисли ,като се хвана с лявата ръка за брадичката .След няколко секунди каза:
"Хмм.Аз аз какво ще получа в замяна ако те науча на нещо" ,каза като се усмихна хем подло хем разсеяно приближавайките до неговата любима.

Усаги се вгледа в очите му и примига на парцали. Не бе очаквала такова условие от иначе винаги сериозния лейтенант. Въпреки че разбра намека, реши и тя да си поиграе малко с него.
- Зависи. Достойна отплата за добро обучение...
Тя също скръсти ръце като направи стъпка назад и също се направи на разсеяна. Не само той може да играе такъв тип игри. Все пак тя, като представител на по-нежния пол, имаше предимства...и то не две - три...

"Зави каква е отплатата ,зада се прецени дали обучението да е добро." каза примамливо лейтенанта като направи още една крачка расеяно към Усаги ,като с това скаси доста дистанцията между тях.

<> 3 confused

Усаги се обърна с гръб към него, като каза леко отвеяно и отдекчено (разбира се на майнап),
- Обучението си е винаги едно и също. Нещата не се променят, независимо от това, на кого се преподава. А вече учителя... Ако той си знае работата, тогава проблеми по заплащането няма да има. Има си стандартни цени.
Доволна от своя отговор, момичето навеле леко глава със самодоволна усмивка, като го погледна с полу-отворени очи.
- Другото което е, ако учителя е добър, винаги му се плаща в аванс, за да може да се задържи до край...

Арахачи видя мръсните номера на Усги и си каза на ум:
"Ооо ,ще играем мръсно а ?!?! Ок и аз мога така" след което и той обърна гръб ,като тръгна да си ходи(на майтап) с думите:
"Е да ,но учителя незнае дори мъничко какво ще му е заплащането ,за това няма да работи днеска" ,като се усмихна подло и погледна леко през рамо.

Така като се бе обърнал да я погледне, така и бе посрещнат от летящия й образ към него. Оплитайки ръцете си около тялото му, момичето го задържа здраво, колкото да знае че няма къде да й избяга. Усмихвайки се игриво, момичето сложи глава на рамото му и прошушна,
- А ученичката няма ли право да знае какво ще бъде обучението й? Пък и що се отнася до заплащане... - среброкоската притисна тялото си до неговото ( в гърбът му ) и леко започна да обтрива гърдите му с ръцете си. Нежно и внимателно, без излишни движения. Доближавайки опасно близо устните си до малко под ухото му, тя прошепна съблазнително,
- ...мисля че можем да стигнем до споразумение...

Както го държеше в гръб момичето не осъзна,че го е изпуснала ,поради ловките умения на лейтенанта.
Сега той бе изчезнал от погледа й.
Оглеждайките учудено Усаги изведнъш бе зграбчена или по-скоро хванта през кръсна ,като нежните ръце на Арахачи бяха обгърнали нейното тяло ,а лицето му в "опасна близост" до нейното,като мъжът прошепна тихо:
"Изнудвашли ме".

Момичето се усмихна дяволито и го целуна страстно. Плъзвайки едната си ръка около врата му, с цел да има контрол над целувката, другата използваше, за да го милва по лицето. Обсипвайки го с ласки, тя се стараеше да бъде максимално близо до него. Развалайки момента точно в кулминацията, червенооката се усмихна и отвори очите си наполовина.
- Мммм...може би...друг е въпроса дали ти харесва такъв тип изнудване...аз лично и в двата случая печеля...

Страстните целувки подлудиха лейтенанта ,който бе готов за още нещо,но в момента който Усаги одели устните си от неговите и даде нейния отговор,той се разочарова,тъйкато му се искаше още.Евали не разплакан ( ) каза:
"Еми така да бъде,но после да неми се оплакваш ,че ще си изморена" след което прегърнал я през кръста с една ръка я поведе на някаде.
НЕ след дълно двойката стигнаха до едно място в тренировачната площадка ,като Арахачи каза:
"Нека видя дали може да разбиеш тази мишена" *посочва една голяма метална мишена * а след това зачавак опита на Усаги.

Усаги се усмихна. Гледайки мишената, като за начало се чудеше как може занпакуто й да издържи срешу нещо толкова твърдо и здраво. Въпреки че знаеше, че здравината на всеки занпаку е голяма, пак и донякъде се притесняваше. Имайки вяра в думите на учителя си, момичето извади катаната си и я погледна внимателно. Заемайки началната поза, момичето се концентрира върху мишената. Разстояния, засилка, сила... Всичко минаваше през съзнанието й като предложения и възможности. Въпреки че повреме на самите атаки би имала по-голям шанс да разгадае параметрите на всичко което бе изчислила на око, това не й пречеше да дава предположения. Затичвайки се към мишената, среброкоската тичаше с оръжието си от лявата страна. Когато наближи мишената, скочи леко във въздуха, като веднага издигна катаната над главата си и замахна. Като за първи опит, най-много само да направи преценка на нещата. Нямаше начин да я разруши още от първи път. Но това пък не й пречеше да даде всичко от себе си...

Ама мишената едва помръдна,като Архаачи се засмя и каза:
"хмм .май на някой му трябва още един ден почивка" ,като се усмихна подло.

Бавно обръщайки главата си към този, осмелил се да даде коментар без да е нужно, тя го изгледа така, все едно заплаха. Поемайки дълбоко въздух, момичето отново се отдалечи малко от мишената и като се обърна към лейтенанта, насочвайки катаната си към него, се провикна така, че да я чуе.
- Ако знаех и можех нещата, нямаше да съм тук!
Отново обръщайки внимание на мишената, момичето отново зае позиция. Игнорирайки всякакъви странични мисли, среброкоската се затича отново. Този път си представи един образ, който й се искаше в този момент да удари, с цел да подобри резултата. Така й така му бе набрала за коментара, поне малко да се почувства по-добре. Дори да не го унищожи, поне ще има време за още опити...