Тренировачна площадка 2

И тя успя.Хвана лейтенанта,като сега той бе привидно безащитен .

<> Техниката , 15 ХР и 1 Душевен контрол

Усаги се усмихна широко. Тя не развали техниката като за начало, а напротив. Постара се да я задържи максимално дълго време. Щом вече няма къде да бяха, може да се продължи това, което бе започнато и така и не бе довършено. Момичето започна да върви грациозно към него, като повреме на пътуването си, изваждаше бавно и внимателно оръжието си. На лицето й остана една загадъчна усмивка. Когато вече бе достатъчно близо за да я чува добре, тя каза,
- До колкото си спомням спаринга така и не бе завършен. Също така имах за цел да нанеса три удъра...
Момичето нямаше намерението да нанася щети, просто да покаже че може да забави опонента си достатъчно, за да може да атакува...

Лейтенанта бе доста класно шинигами и лесно можеше да пречупи още в началото на хващането техниката ,но нарочно остана неподвижен зада види какво би направила новата му ученичка.След като видя тя да си вади оръжито си помисли:
"Точно така .ПРавилно решение" ,след което изчака още малко докато тя се приближи достатачно и да замахне.
В момента в който тя замахна мощно ,той с едно ловко движение ивади своя занпакутоу ,който стоеше от ляво на него,като без проблемно разби техниката й и спря нейния меч,а след това и отговори с лека усмивка:
"Аз също не съм казъл ,че спарингът е свършил ,но сега е време да малако по-грубият урок" след което с едно "леко" натискане на меча си той я изтласка ,като тя самата полетя на 6-7 метра от него.

Усаги запази рамновесие след атаката. Явно такъв тип техники могат да попречат само на определен тип шинигами. Като за начало не са достатъчно силни да спрат лейтенант, и това тя ще го запомни. Може да действа на другите на нейното ниво и поне това й даваже увереност. Така както бе леко приведена от "полета" си, момичето клекна на земята като постави катаната си на рамото така, че ако бъде атакувана в гръб, да реагира бързо, както и обратното ако я атакуват отпред. Тя притай дъх и се съсредоточи върху опонента си. Макар и този път да има повече грубости, тя щеше да се постарае да ги преодолее. Все пак и това е начин да се напредва. Давайки сигнал че е готова с усмивка, среброкоската очакваше почти всичко да се случи...

"Добре .Явно нямаш намерение да атакуваш.Нека ти показа истинската сила на ФЛАШ СТЕПС" след което се изтреля към нея ,като постовянно сменяше положениетоси и нарочно се появяваше за секунда колкото да я дезориентира(нещо като ИЧИГО при боя му с шефа БАУНТО).След като се погриужи да я обърка достатачно,което бе лесно нанесе едни сравнително доста тежък удър за нея ,като нарочно се целеше в мечай,но неискаше да прекалява със силата тъйкато лесно можеше да й прекърши занпакутоу-то.Съмсем леко натисна като земята под нея потъна малко,какво ли ще направи тя.?

Усаги усети силата и натиска върху катаната й. Като за начало й трябваше малко време да разбере какво стана, но когато видя какво бе станало, тя вече потъваше надолу в земята. Това не й харесваше, позицията в която беше лесно можеше да й помогне да се смачка още повече. Според нея обаче, тя имаше предимство. Ако той има сила, то тя има гъвкавост. Поне тя е повече от неговата и реши да я приложи в действие. Беше й нужно доста усилие да наклони на една страна катаната си и отклони леко зенпакуто на лейтенанта до толкова, колкото да може да се надигне и завърти така, че както оръжието й бе на рамото, да може по пътя си да нанесе някакви поражение. Колкото й да не й се искаше да се бие, трябваше да приеме битката на сериозно...

Въпреки усилията си Усаги едвали можеше да помръдне неговото занпакутаоу,но все пак лейтенанта видя нейните усилия и реши че си заслужават награда ,като уж тя отмества меча леко в страни той го наклони ,като малко преди тя да нанесе пораженията си върху тялото му,той се "телепортира" и сега отново бе на 5 метра от нея посатавил традиционната усмивка на лицето си.

Усаги се изправи и пое дълбоко въздух. Не бе шега работа да се бие срещу него. Определено няма шанс, но все пак това е с учебна цел... Поне така се надяваше... Момичето хвана здраво катаната и изчисли разстоянията между двамата. Като за начало може отново да пробва като преди как го атакуваше. Друг избор и идея нямаше. Не бе толкова опитна че да има богат набор от полезни атаки и да атакува. Заемайки позиция, момичето се затича към него като пред него замахна с оръжието си. Няма начин да научи нещо ново, ако не експериментира повреме на битка. Макар че бе желателно преди битката да бъде осъвършенствана атаката...

Ммм да" отсече Арахачи малко преди да бъде покосен от нейния светкавиче удър,като мигновенно се бе озовал зад нея отново в познататани поза ,а неговия меч бе прибран ,като каза тихичко:
"Опитай се да чуеш мойте стъпки не да ги видиш.Осланяйсе на слухут не на зрението." след което мина от страни на нея,грабна ръката й и принуди тялото й да направи предно сално,като Усаги се озова на земята,а на лицето на Набура бе изписана прекрасната усмивка.

Усаги се изправи с недоволство. Нима трябда да се бие със затворени очи, за да може да го чуе?! Не. Определено не. Тя се изтупа набързо и зае позиция. Щом трябва и да се ослушва, тогава така да бъде. Стискайки катаната си здраво, момичето отново се затича към опонента си и замахна. Ако пак мине зад нея, поне ще има едно на ум да се ослушва накъде ще отиде. Въпреки че толкова бързо движжение не би трябвало да може да бъде чуто и доловимо. Но все пак какво пречеше да се провери. Щеше поне да знае крайния резултат от тази работа...

Арахачи само профуча незабележимо покрай нея ,като я подсече през краката по възможно най-нежния начин.
а след като Усаги се изтърси на земята той недоволно каза:
"Трябва да се вслушваш в съветите ми .Пак ще повторя -услушвай се" като кръстоса ръце и застана на 7 метра от нея чакайки нейната реакция.

Усаги се надигна от земята. При толкова много падания, не й се мислеше колко ли е мръсна в момента. Тя се изправи и се приготви. Ако трябва да се ослушва повече, тогава ще се съсредоточи максимално върху това. Момичето зае отбранителна позиция и затвори очите. Сега само трябва да внимава за движения от негова страна и да се постарае да ги избегне. Лесно казано, трудно изпълнимо. Никой не е казал че всичко ще бъде лесно. Среброкоската малко по малко започна да различава различните звуци и да ги игнорира, като се постарае да открие различния звук. Този различен от всички със сигурност ще бъде на лейтенанта...

Все още тя неоспяваше да различи всички звуци като лейтенанта само каза от растояние:
"Идвам" като мигновенно се стрелна напред.

Усаги не очакваше той да я предупреди че ще я атакува. Това я разсея малко и затова тя направи една крачка назад и не можа да не отвори очи да види. Всичко бе развалено като концентрация. Той успя да я изненада и да си намери открина атака. За съжаление, момичето осъзнаваше че трябва сега да получи това, което заслужаваше, задето бе допуснала такава грешка....

Арахачи видя какво става и реши да види какво би направила момичето ако....
С едно ловко движение без да спира премаха нейното занпакутоу ,след което и направи посечка и я запрати мощно към твърдата земя,но малко преди Усаги да се "размаже" той я хвана като сегашната им позиция бе точно същата като тази при валса,когато мъжът накланя жената и поречва да я целуне,но в нашия случей лейтенанта доближи на удобна за целта дистанция и каза:
"Отноволи се отказваш.Знам че не си такава,знам че можеш да го направиш иначе нямаше да си губя времето с тебе .".

Светът за Усаги се завъртя и когато най-после установи че се намира в стабилна позиция, разбра че е в нечий ръце. Фокусирайки погледа си върху този, който я държеше, момичето моментално се изчерви. Дистанцията бе малка, а и начина по който я държеше бе нещо ново за нея. Никога през живота си среброкоската не се чувстваше така, все едно бе готова да остане така за винаги. Въпросът на лейтената я върна обратно в реалността и червенооката се сепна за момент. Осъзнавайки че все пак трябва да си стъпи здраво на краката, тя се хвана леко за него и се изправи. След като възвърна способността си да стой без чужда помощ, момичето се отдръпна леко от него и се запъти към катаната си. Ами сега? След тази случка как би се изправила срещу него и да се бие сериозно. Нямаше начин да се получи нещо свестно от цялата тази история. Хващайки зенпакуто си в ръце, тя се загледа в него. Как й се искаше да можеше да се научи да борави с катаната си... За тази цел трябваше да се бие. Обръщайки се с лице към него, момичето леко притеснено затвори очи, като зае отбранителна позиция. Когато бе със затворени очи, можеше лесно да усети ускорения си пулс, както и напрегнатото й дишане. Независимо от това какво би направил лейтенанта, все би я докарал до такова състояние на несигурност и притеснение. Може би ако и тя прилагаше същите методи като неговите, може би и тя щеше да стане по-добра в битките. Тя се постара да се концентрира максимално и да се опита да различи шума от стъпките му от околните звуци...

След като се увери,че Усаги е по-добре и е възвърнала способността си да стой на краката си каза:
"Добре нека опитаме пак" и след като се уверич ,че момичето е стиснала меча си и е затворила очи в очаякване на атаката му той отново каза:
"Идвам" като мигновенно се стрелна към нея.

Усаги чу предупреждението му. Този път не се стресна от това а само направи една крачка назад за повече стабилност. Опитвайки се да различи звуците, момичето осъзна че времето за това е прекалено малко за да може да поеме всички и чак тогава да премахва тези, които бе сигурна че не са негови. Като за начало трябваше да знае какъв шум очаква, или поне да може да усети допълнително появилия се шум. Ослушвайки се по-добре, тя успя да долови нещо, което според нея наподобяваше на бързо шумолене из тревата, и се нагласи веднага да блокира атака от посоката, от която бе определила за източник...

Но все още не готова ,като Арахачи са мо бутна леко катаната й ,зада покаже че не е готова и след като се дръпна отново каза:
"Средуточисе повече .Разбери кой шум не сие на мястото" и накрая добави " Идвам ".

Усаги леко се разочарова от себе си. И това щеше да й отнеме известно време да усвой. Все пак бе успяла да си изгради стратегия. Този шум, който се появи изведнъж и не си е на мястото, той ще е на лейтенанта. Момичето отново хвана стабилно катаната си и се приготви. Съсредоточавайки се върху околната среда, момичето се постара дори и със затворени очи да успее да си представи околността. Всеки шум и звук бе разпознат и тя очакваше всеки момент да чуе и този, който ще се различи от останалите. Когато бе предупредена, че ще бъде отново атакувана, момичето стисна по-здраво катаната си и се приготви. Отново успявайки да различи един звук, който спорез нея бе точно търсения, тя се нагласи да се отбранява точно от тази страна. Този път бе по-уверена в себе си от преди...

След поредния опит на Усаги тя ставаше все по-добра в това ,но за жалост отново последна едно леко побутване на катаната.За разлика от преди тя оспя да неотрализира още 2 странителни шума.
След като Арахачи се дръпна каза:
"Усаги .Ще те помоля да си прибереш катаната.Тя за сега няма да ти трябва повече.Искам да сложиш ръце в страни сякаш ще прегърнеш някой (или си оная от ТИТАНИК кадето се кълчи на върха на кораба с Леонардо)"
СЛед като момичето послушно направи това,лейтенанта каза:
"Идвам" и тръгна.

Усаги послушно разпери ръце и зачака. Какво ли е намислил този път? Щом не й трябва катаната, значи няма да се бият за сега. Това я накара да се успокой. Поне нямаше да я атакува невъоръжена. Момичето продължаваше да го следи внимателно, докато не каза обичайното, което казва когато я атакува. Това я накара малко да изтръпне, но не помръдна. Просто си остана на място и чакаше да види какво ще стане...

ТОй само профуча покрай нея като прошепна:
"Всушайсе добре" .

Едва сега можа Усаги да разбере какво е имал предвид. По-добре би било да усвой това умение не просто повреме на битка. Много по-лесно е на едно обикновенно утражнение. Момичето затвори очи и се опита да си представи кое къде е. Всеки шум си имаше източник. Всеки звук имаше своето място в пъзела. Вслушвайки се в реката, в дърветата, в тревата, момичето си ги представи и се постара да ги аранжира в съзнанието си така, че да може да знае със сигурносткое къде е. Само трябваше да различи различния шум. Този шум на бързи крачки в тревата е различен с това, че не е като вятъра да преминава и гали нежно стръкчетата на зелената площ. Този шум е на някой, който минава през тревата, смачквайки техните стръкчета и оставяше следи. Само тази разлика можеше да се използва за нейно прединство. Опитвайки се да проследи един такъв шум, момичето продължи да стой с разперени ръце и да сканира мислено околността за лейтенанта...

И тя започна да долавя неговите движения ,но отново не бе достатачно бърза зада избегне нежния допир на неговата топла ръка по нейната вътрешност на китката,което чувство причаше сякаш той я погали с роза там.