Тренировачна площадка 2

Отново на земята и отново по гръб. Момичето се обърна леко настрани и загледа лейтенанта. Защо изведнъж толкова сериозен бе станал в една обикновенна тренировка. Нима не можеше да забележи че при последната й атака бе почти на лимита си? Каквото и да е имал предвид, колкото и добронамерено и да е, за сега не можеше да го разбере. Навсякъде по тялото си усещаше болка и имаше ожулвания и малки драскотини. Това въобще не й харесваше... Опитвайки се да се изправи, тя се олюля леко и падна на едното си коляно. Въпреки всичко, тя зае отбранителна позиция, като кръстоса катаната и ножницата си. Все още дишайки тежко, тя се надяваше скоро това да приключи. Вече не можеше да си позволи повреме на битка да си възвръща силите. Среброкоската обаче не се отказваше и си отбраняваше позицията. Знаеше че трябва да атакува, но просто не можеше... Единственото което можеше за сега бе да държи отбранителна позиция и да се мъчи да фокусира образа му с изморения си поглед...

Aрахачи се подхили малко ,като изведнъш стана сериозен и каза:
"Надявамсе да не се одказваш все още" ,като видя увереност в очине на Усаги той се изтреля ,като стопари още един уфър с меча си,който бе с такава сила ,че земята под краката й се вдлъбна и напука.

Усащайки как земята под нея започва да потъва, тя осъзна че няма да може да избяга от тази атака. Колкото и да се мъчи да удържи с катаната и ножницата, бе все едно нищо. Нямаше никакъв шанс като за начало, но... тя все пак се опита. Това все пак бе най-добрия начин да научи нещо ново. Лошото бе че ако в началото е карал ниво лесно, то сега, когато е почти на лимита си, бе усложнил нещата. Нямаше изход от тази ситуация и тя се стовари на земята, задъхана и без капка желание да става. Отварайки едното си око, можеше да се прочете, че искаше да бе по-силна и по-добра в битка. Но не можеше още от началото да има високи изисквания, които да не може да покрие. Леко отпускайки хватката си над оръжията си, тя продължи да лежи на земята, почти свита като ембрион, и дишаше с отворена оста. По лицето й имаше доста пот и като цяло се чувстваше отпаднала. Победена духом и пребита физически. Нищо по-хубаво от положението й сега. Искаше й се да остане така и да възвърне силите си. Може би найстина не е достатъчно подготвена за каквато и да е била битка с лейтенанта. Колко пъти бе отблъсната към дървета, към земята, към какво ли не. Все пак всеки си има лимит, който не може да прескочи. А тя...тя вече го бе стигнала...

Виждайки ,че момичето вече неможе да държи иначе лекия натиск на Арахачи ,той дръпна занпакутау-то си ,като го прибра в ножницата с думите:
"Достатачно.Добре се справи ,а сега си почини" каза с усмивка на лицето и сякаш облекчение мъжът.

<>Занпакутау мастери (lv1) ,30 Хр 3 сила, 3 издръжливост, 2 духовен контрол

Усаги отвори очи и се опомни. Леко надигайки се на крака, момичето реши да отиде си вкъщи, където би могла първо да се изкъпе, второ да си излекува нараняванияна. Прибирайки катаната в ножницата си, среброкоската се запъти към лейтенанта и му съобщи за намеренията си. Вече готова с отчета, тя доволно се отправи към мястото, където би могла да преоткрие удоволствията на една хубава и освежаваща, почистваща бана. Вече дори си представяше блаженството от това, да бъдеш чист и свеж... Като нов човек...

Малко преди тя да си тръгне ,лиейтенанта вече го нямаше,като след нейната чупировка площадката остана празна.