Тренировачна площадка 2

Неочаквания допир леко стресна момичето. Не отне много време да разбере кой всощност е источника на този допир. Тя леко се усмихна. След това имаше чувството, че нещо я лази там и се наложи леко да разтрие мястото. Среброкоската отново се съсредоточи върху това, да проследи движенията на лейтенанта. Бе доста трудно, при положение че той бе доста по-бърз от неините сетива. Като за начало червенооката пое дълбоко въздух и се ослуша. Само трябваше да се напрегне повече и ще може да избегне "атаките" му...

Постепенното материализиране на околната среда в главата на Усаги спомагаше за премахването на шщумовете вредители ,като малко по малко кръгът се стесняваше ,като при поредното профучаване почти успя да избегне "атаката " на лейтенанта,която бе леко духване на косата й от близо .

Усаги се усмихна доволно.
- Mitsuketa! - каза си тихо момичето като отново се съсредоточи върху това откъде и накъде бе преминал предния път. Като за начало това не й помагаше много, но помагаше да се ориентира. Наостряйки слуховите си сетива, среброкоската се постара да поддържа контрол над това, къде се движи. Беше доста трудно да не изостава, но поне не е като преди. Малко по малко, тя ставаше все по уверена в себе си и беше почти сигурна, че скоро ще може да премине това изпитание...

НЕ след дълго тя оспя да изолира 90% от всички странични шумове и да улови в последния помент "атаката" на Арахачи ,като леко приглена и нежния му допит остана във въздуха.
За негово учудване ,а сигурно и за нейно атаката не бе успешна,което наката лейтенанта да каже:
"Добре се справи.Успя да избегнеш атаката ми на 5% от възможността на моето шинпу.Браво,а сега си почини аз имам малко работа ,като скоро ще се върна" каза лейтенанта ,като се усмихна на още учуденото момиче и се запъти на някаде бързо.

<>25 ХР и 1 сила и 1 интелект.

Усаги гледаше и гледаше отдалечаващия се лейтенант. След като осъзна че вече няма друг освен самата нея на площадката, момичето се усмихна широко. Бе се справила превъзходно и даже бе получила похвала. Никога до сега не бе хвалена и това бе нещо голямо за нея. Момичето се излегна на тревата и се разпери. Такава поза бе много приятна и отпускаща. Заглеждайки се в небето, тя започна да следи пътуващите облаци и да се наслаждава на почивката си. Така както си лежеше спокойно, така и отвори широко очи. Тя бе напълно забравила, че бе мръсна от предното лягане на тревата. Даже сигурно и сега е така, затова тя се изправи лениво и се огледа. Една малка и нужна проверка, преди да действа на собствена отговорност.Усмихвайки се над резултата от сканирането на околността, среброкоската стана и си огледа дрехите. Бяха целите в пръст и тук таме имаше леко зелено боядисано от тревата. Главно това бе на копринената й рокля отдолу, но все пак. Колкото и да се закриваше от черната й рокля, пак бе така направена, че да се вижда й тя. Отивайки до реката, червенооката клекна на брега и потопи пръстче във водата. Бе достатъчно топла, за да може да се потопи и наслади на една освежаваща баня. След всяка тренировка трябва да се къпе, защото няма как да премахне потта от тялото си. Премествайки се до едно близо до реката дърво, тя се наведе и се зае с това да развръзва връските на обувките си. Какво блаженство бе да си почувства краката свободни след един такъв затвор за тях. А колко по-приятно бе когато махна и чорапите... Все едно бе махнала някакви окови от тялото си и вече можеше да диша свободно. Но дишането свободно нямаше как да стане, при положение че все още бе с корсета си. Изправяйки се на крака, момичето можа да почувства нежната трева на голите си крака да я гъделичкат. Чувството бе прекалено приятно, за да се игнорира. Хващайки връските на корсета си, тя леко ги издърпа и развърза освобождавайки гръдния си кош. Това не бе като онези силно стегнати корсети за смаляване на талия или гръдна обиколка. Това бе един най-безобидно направен корсет, който по-скоро бе като за красота. Затова не я стягаше толкова, но пък чувството да го няма, бе нещо, което не бе за изпускане. Заемайки се с полата си, момичето я разкопча и я свали мнимателно. Изтупвайки я внимателно, тя я сгъна прилежно и я сложи на един общо взето висок клон, заедно с корсета и чорапите й. Обувките остави точно под тях, заедно с катаната й. Сега бе само по копринено бялата си рокля, която стигаше до малко над коленете й и нямаше ръкави. Бе общо взето лека лятна дреха, която изписваше фигурата й прекрасно. Крачка по крачка момичето се запъти към реката, когато осъзна че бе пробуснала да махне диадемата си и жартиера. Леко повдигайки единия край на роклята си, момичето хвана жартиера, който бе горе долу над средата на бедрото й, и го свали до долу и го махна от крака си. Такъв жартиер винаги й е бил полезен както да крие някакви вещи, така и просто за украса. Диадемата също бе свалена и заедно със жартиера бяха сложени между коржета и полата й. Вече доволна че няма какво повече да сваля, среброкоската се отправи към реката. Стигайки до брега, момичето направо скочи във водите й като потъна изцяло. След известно време се показа зашеметяващо на пъвърхността, като се бе издала от кръста нагоре. Тя сложи косата си зад ушите си с цел да не й пречат на видимостта. Явно бе забравила да забележи че едно е да прецени температурата на водата с едно пръстче, друго бе с цяло тяло. За такава грешка, тя цялата сега бе настръхнала и малко потреперваше, но не прекалено често. Единствения начин да не замръзне бе движението. Затова червенооката постоянно се потапяше и измиваше тялото с чистата вода, която минаваше покрай нея и заминаваше на някъде. Такива разпускащи бани вече щяха да й станат част от приятните занимания след упорит труд...

Поради леката расеяносто от момента в който видя Усаги,Арахачи бе забравил да и каже ,че скоро може да отидат на мисия в реалния свят,като за целта се върна да й каже.
Когато с типичните си тихи стъпки се завърна обратно на площадката,лейтенанта видя прекрасно очертаната фигура на момичето,като леко му се одкачи ченето ,а езика облиза земята.
Когато се опомни и разбра ,че всеки мометн може да го забележат той реши да се кашира.За това с възможно най-тихи и бързи крачки се премести на одобна позиция за "шпионаж" към реката.
Не след дълго момчето влезе в привидно топлата вода ,като секунди след това излезе на повърхността с ясно очертани и прозиращи гърди .Тук Набура забеляза ,че водата хич н е топла ,а тялото на младата дама го показваше по възможно най-приятен за него нячин.Леко притеснен и смутен от тази иначе приятна и очарователан гледка той се огледа.Скритя перверзник продължи да точи лиги по неописуемо приятната гледа,но по едон време се зачуди:
"Защо подяволите е влязла във водата с копринена дреха,а не натурална" и въпреки че непрестанно се заппитваше това ,той продължи да се наслждава,като сякаш с всяко нейно грациозно движение,всяко помръдване из водата,караше душатаму да копнене за допир до нейното тяло,да я прегърне какво неусетно и уж неволно се случваше по време на тренировките ,да усеща нейната мекога ,нейната крехкости и нежност.

Момичето продължаваше със своята баня докато не се почувства чиста. Излизайки от водата, тя с малко и нестабилни стъпки стигна тревата. След като продължително време бе в реката, едно такова излизане си чувстваше тялото три пъти по тежко. Вече уравновесила се, среброкоската се зае с това да изцежда косите си. Толкова дълга коса трудно би изсъхнала, но се надяваше това да стане благодарение на слънцето. След изтискването, един спомен че си бе взела малък пътен багаж като за пикник, тя веднага се зае да постеля от там една мека постелка. Постилайки я на тревата, момичето се загледа в небето, само да получи един малко по-силен и по- студен вятър, от който отново настръхна. Поглеадайки тялото си и роклята си, тя я изпъна откъде гънки колкото се можеше повече. Бе сама и си позволи да намести бялото си копринено покривало от всички места. Вече спокойна, тя легна на постелката си, като сложи ръка на диафрагмата си и задиша общо взето тежко. Беше найстина по-студено, когато бе мокра, но нямаше друг начин да изсъхне, освен на слънце. Оставайки така още известно време, скоро очите й започнаха да се притварят, докато накрая не се затвориха съвсем и не заспа мигновенно. След толкова тренировки днес, имаше голямата нужда да си отпочине и да си възстанови силите...

Арахачи видя божественото тяло,което ясно си личеше под прозиращата копринена дреха.Момичето сега легна ,като явно се унесе и заспа.Сега бе момчента на лейтенанта,като си каза:
"Какво да направя ,какво да направя...Неее.... неможе така...Но ще е много приятно... не не бива...немога да издържам щего напрвя" като с бързи и незабележими движения се приближи на достатачно добра позция над Усаги.Той приклекна ,като бавно и драмачино се наведе над главата й и я целуна по меките и изкусителни устни.

Ако Усаги тръгне дасе буди ,той спринтира с 100% шинпу в най-удобното място за криене.

Все още в страната на сънищата, Усаги не можа да различи кое е истина и кое сън. Усещайки нещо върху усните си, момичето можа да го определи като целувка. Тя не можа да види образа на човека, който така нежно я целуваше, но това не й попречи да се наслади на мига. Който и да е, нещо и казваше да не се колебае. Така й направи. Тя отвърна на целувката с друга от нейна страна и оплете ръце около врата на мистериозната личност. Като за първа целувка, преживяването бе неописуемо и несравнимо приятно. Малко по малко тя започваше да се връща съзнателно към реалността, но не спираше да прави това, което така й харесваше...

Арахачи въпреки ,че ипадна в позиция от която няма измъкване ,а дори да имаше на него нему се искаше да бяга,нему се искаше да сприра ,не му се искаше да разваля прекрасните чувства който изпитваше при контакта с нейните устни при допира на двете тела ,за това леко се одпусна и продължи да я обсипва меките устни на Усаги с възможно най-нежини и прекрасни ласки,като леко пригалваше врътът й,което се водеше за едно от най-нежните места на една жела.Нему се искаше да го хванат,но чувството което го държеше в това положение бе по-силно като той остана в нейнанта прегрътка ,която бе обгърнала врътът му.

Неспирайки начинанието си, момичето плъзна едната си ръка под неговата и я положи на плещите му. Отвреме на време лего забиваше ноктите си, но не много силно. С другата ръка започна леко и нежно да прокарва пръсти през косата му, като същевременно задълбочаваше целувката. Такова изживяване не бе за изпускане и тя се наслаждаваше максимално на момента. Нямаше нищо друго, което й се искаше да прави в този момент. Издавайки едно продължително и нежно "м", среброкоската усети че вече не й е така студено, както преди да легне. Такава топлина я караше и тя самата да повиши температурата си. Дишането й бе леко задъхано, а пулсът й забързан. Дали бе възможно да се чувства така с сънищата си? Допускайки възможността да сънува един определен индивид и всичко това да е нещо, което дълбоко желае, червенооката се изчерви леко. Леката розовинка на бузките й и предаваше леко съмнителен вид и още нещо. Желанието си да се увери че това е реалност, а не илюзия, и липсата на кислород, я накараха да се откъсне за малко от устните на този, който така приятно я топлеше. Потърквайки леко нослето си в неговото, тя завърши любовната авера с лека въздишка. Единствения начин да разбере кой е този мистериозен Казанова, червените й очи се показаха изпод клепачите. Първоначално полуотворени, тя се опита да фокусира образа. Явно бе, че това не е било никакъв сън. Въпреки че вече си имаше нещо като любим на сърцето й, пак желанието да разбере кой е бил мистериозния романтик надделяваше. Колкото и неправилни й се струваха мислите да продължи това, което бе прекъснала, се изралиха всякакви мисли и желания. Тя усети че всичката й кръв все едно изчезна от тялото й и от полу заспалото й състояние, очите й се отвориха мигновенно. Веднага тя започна да се изправя в седящо състояние, като се приплъзна с ръцете си, и сега, там където преди й беше главата, седеше. Несъзнавайки че така както бързо се местеше, леко бе закачила любовника си (а сети се XD). На лицето й се бе обрисувала дълбока червенина. Подпряла се на ръцете си, среброкоската огледа отново набързо въпросната личност, за да се убеди че найстина е той.
- Л-лейтенант?! - може би в този момент сърцето й биеше много по-бързо от преди малко и даже можеше да чува собствения си пулс в главата. Това определено не бе предвидено. Това бе надминало всичките й очаквания. Тя не можеше да разбере как точно се бе получило всикчо това, но й в паниката си не можеше да мисли въобще както трябва.
- Съжалявам. Съжалявам, не съм искала да го направя нарочно... Съжалявам ако съм направила нещо нередно в съня си...
Кого заблуждаваше?! Естествено че го е искала, но не е искала да го придърпва докато просто е искал да я събуди. Все пак бе казал че ще се върне скоро, но... Това бе нейна грешка. Кой знаеше сега какво би направил и как би се държал с нея от сега нататък. Осъзнавайки че е все още с бялата копринена рокля, която като е мокра позира, тя се обърна леко настрани като се прикри максимално. Свивайки се, момичето се опита да прикрие изчервеното й лице, но нямаше въобща такава възможност. Каквото и да ставаше, тя знаеше че ще си го заслужи сто процентово. Ако някой ги бе видял, със сигурност би си помислил че има нещо нередно. Как й се искаше да потъне в земята от притеснения и срам. Точно пред него така да се изложи...

Потънал в странстни целувки и ласки към прекрасната дама Aрахачи не осъзна ,че уш трябваше да върши някаква си работа.Напълно унесен и одалсе на чувствата си ,неосъзна как Усаги се сабужда бавно ,но сигурно.Не сед дълно тя ратвори плътно очи ,като ги втрешнчи в неговите.Лекия ветрец и топлите слънчеви пъчи придаваха неописуема гледка ,докато младите души бяха одали на приятни изживявания.
След като момичето му се извини за неща който едвали би отказала,лейтенанта се попритесни доста,като се направи на одарен и се изправи обръщайки й гръб зада може дас е облече.Изгубил ума и дума той реши да каже само едно:
"Облечисе" след което ужасяващо много притеснен започна тактично да се изнася от полезрението й,очаквайки тя да се направи на ударена и сякаш всичко това не се е случвало.Докато бавно се одалечаваше от нея той си каза на ум:
"Глупак .Какво си мислеше че правиш.Вобще нетрябваше да се криеш ,като някой перверзник в храстите." и след още няколко крачки с още разтуптяно сърце и явно прекалено много кръв във главата ти отново си каза:
"Какво ги говориш,сякаш и на тебе нети бе приятно,сякаш не копнееше от отдавна за такива мигове.Все едно можеше да пренебрегнеш чувствата си за пореден път и да забравиш.НЕЕЕ...." ,като продължи да си разисква сам,но определено ако знаеше ,че ако се върне на зад във времето и можеше да избира дали да се върне тука щеше да го направи отново и отново,като щеше да се постарае да продължи колкото се може повече.

Потънала в срам и огризения, Усаги се облече максимално бързо и се настани под едно дърво, като се скри в сянката му. Каквото и да бе станало, знаеше че е било грешка от нейна страна. Истина бе че й хареса. Даже прекалено много като за начало. Но просто явно бе прекалено бързо да го разбере и осъзнае. Тя си сви прегърна колената, като си зарови лицето. Малки сълзи потекоха надолу и попиваха в материята на дрехата й. Стояли на слънце, дрехите определено се бяха нагорещили, но такава топлина не я топлеше въобще. Вкусила нещо много по-добро, нищо друго не се признаваше. Защо й беше въобще да влиза да се къпе, при положение че бе предопредена за неговото бързо връщане. Притискайки по силно краката си към себе си, тя се опитваше да запази онази приятна топлина, която все по-бързо и по-бързо изчезваше. Прехапвайки долната си устна, тя отчаяно се мъчеше да намери изход от тази ситуация. Такъв обаче не се появяваше въобще. Сигурно няма да се появи и този, който още от ден първи можеше само при допир да я накара да настръхне. Поемайки дълбоко въздух, мислите й се насочиха към възможността повече никога да няма шанса на такова изживяване. За нея бе ясно само едно. Колкото и да не й се искаше да е така, все пак знаеше че има две посоки на развитие. Единственото нещо, което бе сигурно, е че нещата повече няма да са същите между тях двамата...

Лейтенанта потънал в умисъл какво да направи стоейки на една скала. Реши да си тръгне и да остави момичето насаме,тъйкато хем тя хем той имаха нужда да останат сами със себеси,но докога,ДОкога щея отбягва само ис амо да прикрие свойте чувства.Рано или късно ще се наложи да се изправят едвин пред дргуи и да си кажат това което има да се казва,а какъв ще е изхода никой незнаеше.(Разберете какво се случва в седвашия пост на Араха Драмассс ).

Показвайки главата си от скривалището си, момичето погледна настрана с въздишка. Всичко се случи прекалено бързо, за да се усети и разбере. Нито знаеше какво стана, нито защо. Всичко бе като в мъгла. Нищо не можеше да се различи и всичко бе забулено в мистерия. Каквото и да ставаше, тя знаеше че няма да има смелостта да се изправи пред него след тази случка. Няма да може да се бие срещу него, нито да научи нещо полезно. Нещата найстина ще са коренно различни и за сега се очертават да отиват от лошо към по-лошо. Искаше й се да стане и да го намери. Да си изяснат нещата и да се помирят. Как искаше всички угризения да изчезнат и всичко да си е като как си беше преди. Изправайки се от мястото си, момичето подсуши червените си очи и въздъхна. Взимайки катана си в ръка, тя я погледна и се усмихна саркастично. Вътре имаше дух и това го знаеше.
- Хей, дали съвсем случайно не би могла да бъдеш леден елемент. Да замразиш всички чувства... Никога да не изпитвам угризения от действията си...
Осъзнавайки че няма как духа от меча й да бъде леден елемент, само защото си го е пожелала. Вече го е получила, значи каквото и да е, не може да се промени. Тя въздъхна и се облегна на едно дърво. Гледайки към небето, тя не можеше да спре да си мисли за това, как може да погаси всичко, което кипи в душата й. Няма начин освен просто да се изяснат нещата, но... Това бе най-трудната част.
- Saa wasuremashou sono mirai ga...Mata chinurarete yuku nante...Namanurui kaze doguro wo maitara..Sore ga tabun aizu... - думите на песента за малко натежаха. Но тя въпреки всичко намери сили да продължи. - Nukedashitette Nukedashitette.Kanashisugiru unmei kara. Anata wa naraku no hana ja nai...Sonna basho de...Sakanaide, sakanaide...Karametorarete ikanaide...- една последна сълза се спусна надолу по лицето й, като тя дори не й обърва внимание... - ...Oto mo naku tobikau toki no kakera...
Неиздържайки на напражението, момичето завърши песента и се спусна надолу по стъблото и се отпусна. Имаше нуждата да направи нещо, да напусне тази околност. Може би ако отиде на мисия, това ще я разсее...Трябваше да бъде силна и да успоява на всичко...всичко...всичко.....

И площадката остана празна.

В привидно празната площадка можеше да се види едно среброкосо момиче да крачи. След като бе приключила мисията, найстина имаше шанса да подхапне и да си отпочине. Но раната все още си седеше. Превръзката бе закрита от ръкава й, но това не поменяше факта че се виждаше скъсената бяла рокля. Тя вървеше бавно и се оглеждаше. Като че ли отчаяно се надяваше да види някого, но и същевременно да я е страх ако е там. Въздъхвайки, червенооката дори стигна до реката, където предния ден се бе изкъпала. Определено няколко дни ще бъде извън тренировки и подобни занимания, които биха могли да разтворят раната й. Момичето се огледа за пореден път и леко се натъжи. Нямаше никой друг на площадката освен нея. Тя самата не знаеше какво по точно иска. Само уплахата я дърпаше настрани от площадката, все едно я предупреждаваше за опасност. Може би трябваше да я напусне и да се върне тогава, когато първо оздравее, и второ когато се чувства по-уверена в себе си. Но колкото повече се отлагаше един проблем, толкова повече се задълбочаваше той. Стигайки до позицията да се закове на едно място, тя се гледа в хоризонта. Толкова спокойно време в контраст с това, което бе в душата й. Тя въздъхна за пореден път и леко хвана ранената си част от тялото. Ако имаше една физическа, то към нея се прибавяше и една духовна. Раната на равото ще заздравее. Даже може и да забрави за нея. Но определено няма да може да пренебрегне желанията и мечтите си. Тези мечти и желания, които тя неволно разби.
- Gomen nasai...

След като Усаги дойде на тъй объркващата тренировачна площадка мигновенно се сети за своя лейтенант,което породи срив от чуватва в душата й ,като започна да се притеснява леко.
Изведнъш зад няколко дървета се чуваша мощни трясъци и блъскания ,който биха учудили дори изплашили доста хора.

Усаги се обърна по посока на шума. Тя се ослуша по внимателно и успя да ги оприличи на такива мощни взривове, каквито бе чула още първия път когато бе дошла тук. Тя усети как сърцето й все едно подскочи и веднага се забърза към тази посока. Така както се бе забързала, така и спря за момент на място. Остра болка прониза рамото й. Определено да се тича не бе препоръчително. Тя изсъска леко от болката и стисна мястото. Продължавайки отново към мястото, където се надяваше да види лейтенанта, момичето малко по малко забравяше за каквото и да е съмнение. Тя просто искаше да се увери че е той и че не й се сърди за миналия път. Определено скоростта която трябваше да поддържа за да не си разтвори раната бе прекалено ниска, даже прекалено ниска, но болката си беше силна. Не й се искаше тя да се увеличава повече от това, което е. Дясната ръка върху рамото й леко заглушаваше пронизващото чувство, но това което най я притесняваше относно раната бе, че може отново да протече. И то точно тогава, когато най-малко би трябвало. Тя само се надяваше всичко да мине добре. Когато наближи околността, среброкоската се спря за малко за да изчисти съзнанието си от всякакви притеснения. Както бе очаквала, найстина би и било много по-трудно да се изправи пред него след неочакваната целувка. Но кого да заблуждава. Хареса й и искаше още. Определено не искаше да си представи това да е било първо и последно. До колкото можеше да си спомни, и на лейтенанта също му бе харесало. Или поне ако не искаше, щеше много лесно да я отблъсне и да си отиде. Това обаче не бе станало. Тя се надяваше това да е положението. Поне малко по-малко угризения да я мъчат. Че не е направила нещо, което той не би желал. Изпълнена с надежда, момичето отпусна дясната си ръка и пое дълбоко въздух. Вече почти готова,червенооката отново пое бавно към мястото, където се надяваше да види този, който тя така копнееше да види...

Тя видя как нейния лейтенант яростно използва невиждани и нечувани атаки ,който биха затайли дъхът на всяко шинигами.
От уста на мъжът се чу едно :
"kasai sa-beru" (Oгнено посичане) като от неговия занпакутоу ,който бе обгърнат от пламаци след мощно разсичащо движение разпорваше въздуха и изпращаше вълна от черен огън ,който дълбаеше все по-големи и по-големи процепи в скалите,който стояха пред Арахачи.
Пот се лееше от Набура ,а сякаш с всяка изминало посичане атаките му ставаха все по-силни и по-силни,а края на процепа вече нямаше край.
Ярост бе изпълнила душата на Арахачи,поради глупостта която бе проявил преди няколко дни с едно невинно момиче.След всяко изказване на техниката му той сякаш се " телепортираше" до едно от множеството дървета и го преполувяваше на 2.Много дървета бяха паднали околко поредното,а гневът му нямаше край.......

Усаги стоеше с широко отворени очи. Никога до сега не бе виждала лейтената да използва каквито и да е техники с зенпакуто си. Колкото и мощни да са, колкото и силни Холоу да могат да повалят, те пак вселяваха страх. Тя се хвана за най-близкото дърво и от ужасено изражение на лицето, ставаше все по-тъжно и по-отчаяно. Една малка сълза си прокара пътя надолу по бузата й. Въпреки всичко така и не й е простил. Може и никога да не го направи. Единственото нещо което можеше в този момент да направи момичето бе да се надява че няма да се влуши ситуацията.
- Ле..й-те...нант.....

След като се успокой малко ,а и леко уморен той реши да си вземе една баня,тъйкато бе потънал в пот ,а пепелта от скалите го бе обгърнала. Заби заншакутоу-то си в земята и свали сведкавично дрехите си дори без да се оглежда наоколко.Единственото ,което прикриваше неговия .... "приятел" бе една хавлия,която носеше когато идваше да тренира.Положил хавлията само отпред ,добре оформените му мусколести задни части се поклащаха в ритъм(коеот е хубаво нещо) .Без да губи много време той захвърли хавлията на брега и се изтреля във водата ,а дори нея бе проверил дали е студена или не,но едвали имаше значени,тъйкато той бе доста кален.След едно сауто във въздуха той се гмурна по неописуем начин.
След няколко минути престой под водата той се появи на повърхниста,като показана само малко под пъпа .
Перфектните 6 броя плочки на корема му бяха уникалан гледка ,който рядко някой би видял или очаквал от мъжът .Той не се събличаше често ,за това никой незнаеше как излгежда от доло( ).Множество белези ясно личаха по тялото му- от разрези,обгаряния ,пробождания и още кавки ли не работи.Той имаше на гърбът си странен татус(tattoo) който приличаше на дракон обгърнат от пламаци,но странното е че дракоана бе прегърнал орел,което небе много обяснимо.След 5-10 минути той излезна от водата като се наведе и си взе хавлията ,като с нейка помощ обви областа от пъпа до коляното.Докато се придвижваше до дрехите си заметна косата си назад правейкия небрежно рошава.
Слънцето леко огряваше капките по тялото му ,като те пробляскваха в цветовете на дъгата ,а това придаваше още по-голяма красота на неговот невероянто тяло.
Макар и обезобразено от множеството белези ,когата му бе мека и нежна като коприна,като изключим лявата му длан която държеше занпакутаоуто.Тя бе леко обгорена ,груба и набраздена ,а бе не много приятна.

Момичето все повече и повече забиваше ноките си в кората на дървото. Прехапвайки долната си устна, тя стисна очи, което позволи на две нови сълзи да направят пътечка надолу към земята, по която вече вървяха още много прииждащи сълзи. Явно вече нямаше шанс да оправи нещата. Искаше й се да избяга надалеч и повече да не се връща. Всичко вече си губеше смисъла. За нея света ставаше все по-неясен и по-неясен. Червените й очи изгубиха онзи тайнствен блясък, който винаги имаха, когато е покрай лейтенанта. Виждайки го да се отправя на някъде, й се искаше веднага да изтича към него. Хем го искаше толкова много, но пък я беше страх. Тя вече нямаше право на нищо свързано с него. Бе злоупотребила веднъж, а втори шанс дори вече не вярваше да получи.Обръщайки се настрани, осъзнавайки че има намерение да се къпе, момичето стисна здраво зъби и се свлече надолу по стъблото с една ръка, закриваща лицето й. Свивайки си краката, тя ги притисна до себе си и заплака на глас. Всичко бе загубено. Всички спомени от преди вече започваха да се отдалечават и да я измъчват. Първата им среща, как я учеше на заклинания, начина по който се биеха на спаринг... Това бяха хубавите моменти. Всеки един можеше да й даде надежда шанс, обаче след целувката, всичко й се струваше изгубено. Силна болка прониза рамото й. Тя изохка като веднага сложи ръката си там. Болката бе неописуема. Стискайки несъзнателно повече рамото, тя усети нещо мокро там, както и нещо, което я гъделичкаше надолу по гърба и малко отпред. Махайки си ръката от мястото за да се увери в състоянието си, тя с ужас видя собствената си кръв. Очите й се разтвориха широко и всякакъв цвят изчезна от лицето й. Полагайки ръката си на местата, където усещаше мокро, получи същото нещо. При такова едно свличане на дънера със сигурност си я е била разтворила. А и така както се бе отплеснала в самосъжаления, кръвта си е текла и сега бе попила в материята на черната й рокля чак ниско до кръста. Защо едва сега бе забелязала това?! Вярно бе че дрехата й е черна и не се виждаше червената й кръв, но все пак можеше да усети мокрото. Тя отново се вгледа в ръката си с просълзените си очи и видя как започва образът й да се движи. Това не бе на добре, момичето се опита да стане, само и само да получи световъртеж и да падне на ранената си страна. Така както искаше да се изправи, така и не й стигаха силите. Млако по малко образът и ставаше на звездички и да губи контраст.
- Tas...ke...tte...... - единственото което можеше да каже, макар и едвам доловито като шепот преди всичко около нея да потъне в тъмнина....

Арахачи чу странни шумовеи без да се обръща само затвори очи ,вдиша тежко и издиша ,като се услиша внимателно по онзисъщия начин ,който учеше Усаги дасе всушва.Той до такава степен бе усъвършенствал това умение ,че чу дори тежкия ритъм на сърцето й.Без вобще да се сети ,че е само по една хъвлия и една златна веришка ,мъжът се придвижи до мястото от кадето му се чу сърце-тупа ( ).Той видя младата Усаги ,който с сълзи на очите е припаднала от разтворената си рана .Внимателно оглда момичето преди вобще да я докосне и каза тихо:
"Ех Усаги .Какво пак си направила" като внимателно я взе и я закара до реката.Там той ,колкото и да отричаше че нее редно да я съблече той я съблече с ясната представа ,че само се заблуждава ч,е не иска( ако ме разбра ).Лейтенанта внимателно свали прекрасната й черна рокля ,като от доло тя бе по същото онази бяла копринена рокличка,койято вече бе червена .Макар да му се искаше да й махне и нея ,той си каза:
"Стегнисе човече.Тя умира ти за какво мислиш" след което само леко премахна рокличката там кадето бе раната ,като взе няколко неща от раницата си и започна да и почиства с голямо внимание раната.След като я почисти ,остави кървящото вече по -малко място да исъхне,а през това време той премахна "линията" от кръв която се стичаше на доло и отново не посмя да расъблече красивото момиче.СЛед като раната бе почистена и добре исъхнала той и сложи някакъв мехлем и започна да я превръзва.....

Усаги дойде в съзнание, но не си отвори очите. Незнайно защо, но бе сънувала смъртта си преди да дойде в света на душите. Точно начина и причината й на смърт я правеше затворен човек в този свят. Колкото и да се мъчеше да забрави какво се бе случило, не можеше. Затова се бе примирила с миналото си и да се отдаде на настоящето и бъдещето си. Няма викакъв смисъл да се бори срещу нещо, което вече е станало по нейна вина. Просто приемаш фактите и не се противиш. Но защо ли си го спомни това? Защо точно сега, след като това бе станало преди толкова много време. Преди дни, този спомен бе бегъл и изчезващ, а сега все едно преживя събитията отново. Нима има нещо общо с настоящите събития? Чувствайки се прекалено уморена и изтощена да прави каквото и да е, тя се опита да чуе нещо. Слуха и бе заглушен, но въпреки всичко й се стори че чуваше нещо като вода. Къде ли е попаднала?! Открехвайки леко очите си, колкото да се огледа, тя можа да види реката. Нямаше силите да се изправи и огледа повече, затова затвори очи разочарована и сложи здравата си ръка на диафрагмата си. Спомняйки си какво бе станало в скоро време, момичето позволи на една сълза да се спусне невидимо надолу. Главата й бе по посока на реката, а й се искаше да е на другата. Въпреки положението в което се намираше, тя можеше да усети спокойното състояние на рамото й. Като че ли рана вече няма. Поемайки малко повече въздух, тя дори усети и превръзките. Какво е станало докато е била в безсъзнание?! Една единствена дума й се върдеше в главата. Сигурно той я е намерил и я е превързал.
- Лейте...нант?....