Тренировачна площадка 2

Усаги се изправи мигновенно и зае обичайната си поза. Вътрешно тържествуваше, но не го показваше. Виждаше реакцията на лейтананта и това й беше достатъчно да си присъди победата на деня. Връщайки се към реалността, момичето със сериозно лице поклати глава и веднага се усмихна.
- Това е техника, при която можеш да накараш противника да се движи трудно или въобще да не се движи. Найстина ли ще ме научите на Bakudou 1? - каза тя като направи един доста миловиден поглед, предназначен естествено за единствения човек наоколо. Такива номера със сигурност винаи са действали и винаги ще действат...

"Виждам ,че си добре усведомена.Да на нея ще те науча.Тази техника е привидно лесна,но за тебе може да се окаже малко трудан.Ако изпитваш леко затруднение ми кажи може да нея учим" отсече Арахачи ,като послед добави:
"За тази техника ти е необходимо 3 неща:
-да изречеш заклинанието *казва съпер дългото заклинание*
-да използваш риатсуто си с цел да въспрозиведеш "светлинния обрач" ,който да обгърне протиникати.
-да изречеш името на заклинанието на глас.
"Свучи лесно,но не е така.Трябва да имаш висока концентриация и необходимите жестове на тялото при създаването на този обрач.А сега пробвай ти",като зачака на 5 метра от момичето нейния първи опит.

Усаги слушаше внимателно. Толкова дълго заклинание се наизутява лесно, но като за начало... Въпреки всичко някак бе успяла да го запомни. Другото което оставаше да се покрие като пропуск бе какви движения трябва да се направят. Спомняйки си как преди няма и няколко часа й показваше как да прави подобни движения, леко се изчерви но все пак реши да се престраши и да попита,
- Ам, какви...трябва да са движенията повреме на извършване на техниката???

"За разликата тук с ръка се описа едно нежно движение,като се оформя крък пред този който ще използва заклинанието " след което на бързо изтрака заклинаието и направи нежно този крък с ръка ,като накрая го запрати към Усаги с думите:
"Bakudou 1".Изведнъш обръчат от въздух,който изглеждаше някаква си измислица или просто чертане във въздуха се появи изкрящ и неописум,като обгърна Усаги ,а тя съмата бе като в плен.След като самата тя се увери ,че неможе да помръдне той разруши техникта и каза:
"Ето така се прави.Сега опитай пак,ако бъркаш някаде аз ще ти помогна" .като зачака нейния опит.

Беше странно да бъдеш пленен от такава техника, но от друга страна й помогна да запомни някой главни черти. Преди да почне с опитите си, момичето преповтори всичко нужно за изпълнението на техниката. Беше общо взето малко да се запомни, но все пак си рябваше практика. Рецитирайки заклинанието, среброкоската описа нужния кръг и изрече на глас името на техниката. Не се надяваше много много да се получи от първия път, но имаше все пак надеждата и желанието да я научи...

Но малко преди да направи завършващата фаза,Арахачи бързо отиде до Усаги и каза:
"Нене не .Нетака.Движениятати трябва да са в хармония .Ръкатати не се движи правилно.Ето така" като пое нейната толкова лека ръка,като прокара по нея от рамото до китката своята загрубяла,но все пак приятна длан.Мекотата на кожата й ,всяка нейна извивка,го караха да потръпне.Той леко придвижи крехкия й крайник по дадения начин и сякаш се случваше магия.Красиви движения едно след друго се образуваха ,като бяха в перфектен синхрон.Докато дясната му ръка водеше нейната ,лявата му стоеше на кръстът й,като леко я прилепи до себеси.След като показа дадените движения,който найстина заприличаха на танц я пусна леко и каза спокойно:
"Пробвай отново" ..

Усаги стоеше мирно и послушно и внимателно запомняше всяко движение. Като че ли вече такъв начин на обучение като неговия не я притесняваха. Беше дори донякъде приятно... даже успокояващо. Момичето даже леко започна да се унася докато не й се каза да повтори това, което до преди малко й се показваше. Щом всяко движение трябва да бъде нежно и внимателно, тогава така и ще ги прави. Леко и точно както й бе показано, среброкоската повтори движенията и се постара да са така, както трябва да бъдат направени. Като се позамисли, нямаше как да не стигне до възможността такъв метод на обучение като неговия за полезен. Щом трябва да си спокоен и съсредоточен, явно той бе открил точната терапия.Тя се надяваше този път да е била по-добре от предния път. Затова погледна към учителя си с цел да прочете реакцията му...

Но леко замислената физиономия на лейтенанта неможеше дас е прочете туко тъй от всеки.
След първия си опит ,момичето не направи нищо,а Арахачи само каза :
"Не се притеснявай.Няма да стане от първия път.Трябва да се постараеш" след което я подкани с една усмивка да пробва пак.

Усаги леко се смути. Естествено че няма да се получи. Тя до сега бе упражнявала движението на ръцете. Нима найстина е възможно да се направи заклинание след като не се казва нито заклинанието, нито името му накрая. Нима е прекалено разсеян че да забележи какво съзнателнио не прави? Нима се е съсредоточил върху нещо друго?! Докато анализираше този проблем, не можа да не допусне възможността, че след като "я следи за пропуски", всъщност други пропуски да търси!? Това я накара леко да се изчерви и смути. Вече няма да се упражнява само вършу движения. Вече започва да прави и заклинанието към него. Изпълнявайки всяко движение както го е научила, тя изрече заклинанието, като за финал каза и името на заклинанието. Колкото по-бързо научи тази техника, толкова по-скоро би си отговорила на някои въпроси върху наблюденията й...

Но въпреки перфектно научените движения нищо не се получи .Просто и трябва доста опити и ще успее.
Арахачи само наблюдаваше нейните грациозни движения на ръцете и езика на тялото.Той не бе разсея,а гледаше не повърхността ,а същността ,потенциала на момичето и се опитваше да я развие до колкото се може повече.

Усаги се стараеше с всеки следващ път да подбрява постигнатото. Като за начало почти не забелязваше промяна, но ако трябваше да съди по това, което може на този етап, и това, което можеше преди, можеше да се каже че има някакъв напредък. Момичето продължаваше да повтаря нещата и стъпките, ясно осъзнавайки че веге ги знае наизуст. Упоритото трениране винаги й е било в полза. Дори и в случая. Истина бе че й беше някак неудобно през цялото време да я гледат, но все пак... Каквато и да е причината, или причините, тя се надяваше да са само добри. Никакви лоши намерение и замисли. Колкото и странно и абсурдно да звучи, все пак едва го познаваше... и си оставаше представител на противоположния пол... Отново заемайки се да прави движенията, момичето изрече заклинанието, завършвайки го с,
- Bakudou 1!

Този път след добре направените движения и изказването на името на техниката, се образува ясен блестящ кръг,който бе и обръчат предполагащ се да извършва функцията на задържане,но малко преди да го запрати по лейтенанта ,Усаги не успя да задържи стабилността му и той се разпадна.

Усаги примига на парцали. Найстина се получи този път. Момичето се усмихна радостно и въодушевено се зае веднага с поредния опит. Това бе нещо, от което би могла да продължи почти без проблеми. Бе разбрала хитринките за правенето на заклинанието, и щеше да ги използва. Само оставаше да се погрижи и за стабилността на техниката. Ако и това осъвършенства, ще може да се похвали с първата си научено заклинание. Една идея й плъзна през съзнанието и се усмихна лукаво. Отново се зае да прави движенията с ръце и тяло, и да рецитира заклинанието. Да се знае такава една техника, бе прекалено забавно да се изпусне... особено след това, което бе намислила...
- Bakudou 1!

След поредния опит обрачът отново се появи,като този път измина 30 см и отново се разпадна,като намиращия се на 5 метра от Усаги лейтенант секо се умихна.

Усаги се изправи и си оправи малко косата. След толкова много движения, диадемата й се бе разместила. Като се замисли малко, осъзна че също така от толкова движения също така и беше станало доста топло. Тя погледна към лейтенанта и веднага се отказа. Не вървеше да маха ненужно облекло, особено пред него. Какво би си помислил?! След като се увери че е готова да продължи, й отне известно време да концентрира отново след предните й мисли и представи. Съсредоточавайки се, тя погледа момчето и се усмихна. Само трябва да се постарае и всичко ще излезе като как си трябва. Извършвайки познатите движения, и изричайки нужните думи, момичето насочи обръча към учителя си, като завърши церемонията си с,
- Bakudou 1!

Този път опитът на разгорещеното момиче създаде обръч,който измина 1,5 м от нея ,като след това се разпадна.

Усаги се радваше искрено на успеха си. Всичко вървеше добре. Даже много добре. Тя се изправи задоволено и погледна нагоре към небето. Беше изморително, но все пак какво не изморява. Поемайки дълбоко въздух, момичето се протегна за малко, колкото да се раздвижи във всички други посоки, каквито не е правила провреме на тренировката. Вглеждаки се в разрушената скала, момичето погледна момчето, отново скалата, и отново момчето. До колкото можеше да определи, сигурно е колкото нея на години, или поне две-три години разлика. Нима може да бъде толкова силен найстина? По външен вид почти не би могла да разбере дали е лейтенант, освен ако не й се представи. Как и на нея й се искаше да бе достатъчно силна, за да може да се защитава. Но определено това няма как да стане ако стой и си представя какво би било, ако нещо друго се бе случило... Затова тя зае позиция и направи нужните движения на ръце и тяло, изричайки желаното заклинание, завършвайки представлението с насочен към учителя й обръч,
- Bakudou 1!

Обръчът стигна разстоянието от 3 метра.Прогрес има,но силите бавно напускаха красивото "моме".

Усаги следеше внимателно до къде стига обръча. За нейно разочарование може и да не успее да свърши техниката преди да се измори изцяло. Тя преглътна за малко и отново се съсредоточи. Този път ще се опита да направи нещата така, като трябва да са. отново заемайки поза, момичето се постара да се вдъхнови малко чрез идеята, която си бе намислила да осъществи. Правейки всички нужни движения, тя изрече заклинанието, като се опита да го насочи към момчето, което през цялото време не откъсваше вниманието си от нея. Като за финал, тя завърши техниката с думите,
- Bakudou 1!

Обръчът стигна 4,5 метра,като оставаше съвсем малко докато хване сенсея в капан.До сега момичето можеше да преодолява умората,но тя стана прекалено голяма ,като лейтенанта каза:
"Добре се справяш.Починиси малко." скед което седна на един отсрещен камък.

Усаги легна на земята като веднага се отпусна. След една голяма въздишка, момечето нямаше как да не се разочарова малко от себе си. Искаше й се да научи заклинанието преди да се измори толкова много. От друга страна пък, така ще е напълно заредена да изпълни това, което си бе намислила. Усмихвайки се малко при тази си мисъл, среброкоската притвори леко очи, и се загледа сънено в небето. Тишината бе толкова успокояваща, шумоленето на дърветата, полъхът на вятъра, минаващ дори толкова ниско и през тревата... Реката също се чуваше, макар и леко заглушено. Ръцете на момичето бяха разперени, а косата й небрежно разхвърляна върху тревистата завивка. Малко по малко я унасяше на сън, когато момичето затвори леко очите и си въздъхна. Имаше нужда от почивка...

С едно бързо и безпроблемно движение Арахачи се озова над Усаги
Приклекнал над клавата й той леко подъхваше косата й ,като небрежно я доразпиляваше.Той не искаше да я буди ,но се налагаше.Леко я милна(от милваше) по дясната буза след което каза тихо:
"Сънливке.Времее да продължим.Стига толкова почивка" като я милна още веднъш.

Усаги отвори сънливо очите си, очаквайки да я заслепи слънцето. Такова нещо обаче не се получи. Тя можа да види някаква неразбираема фигура, която й правеше сянка. Беше някак странно да види такова нещо след сън, и затова тя някак изведнъж се озова в седнало положение. Оказвайки се че човекът пред нея е всъщност лейтената, тя се изчерви малко, осъзнавайки че всъщност бе станала панически. Определено не искаше да създаде впечатление че се е уплашила от образа му, но реално погледнато се бе уплашила от сянката, която падаше на лицето му. Ставайки отново на крака, момичето се извини за току що станалото и си оправи малко косата и роклята. Беше леко измачкана и тук таме в пръст. Косата й бе в малко по-критично състояние. Там можеше да се забележи дори малко трева, която стърчи. Опитвайки се да премахне достижимите стръкчета, среброкоската си постави за цел да се поизкъпе в реката след като всичко това приключи. Но за целта трябва да остане сама. Заемайки позиция, червенооката отново се зае с опитите си да постигне желания резултат на техниката. Извършвайки всички нужни движения с ръката, тя каза заклинанието, завършвайки с,
- Bakudou 1!

Арахачи само направи една лека усмивка ,като се дръпна отново на 5 метра. След като Усаги направи своя опит тя поти успя да го хване,като обръчат и се развали на 4,70 м.Трябваше и един поседен напън преди Лейтенанта да я остави намира.

Усаги леко се усмихна. Този път няма къде да й избяга "жертвата". Момичето зае позиция, като реши в този опит да вложи всичко от себе си. Като за начало премери разстоянията между тях и се концентрира над това. Трябва да направи така, че обръча да измине това разстояние без да се разпадне. Поемайки дълбоко въздух, среброкоската започна вече познатия й танц от движения на ръце и тяло. всичко бе научено и осъвършенствано. Само трябва да може да приложи това нещо където му е мястото. Започвайки да рецитира и заклинанието, се постара да каже всяка дума ясно и точно. Пълната синхронизация на думи и движения завърши и с изговарянето на името на техниката
- Bakudou 1!