Тренировачна площадка 2

МИшената се разклати значително.

Усаги се отдалечи отново от мишената с високо вдигната глава и самодоволна усмивка. Вече дишаше по-спокойно и можеще да се каже че и така се чувстваше. Доволна от резултата си, момичето отново се обърва към целта си и зае позиция. Нямаше да се примири с едно такова разклащане от срана на мишената. Тя вече я искаше на песъчинки и нищо повече. Поглеждайки към нея решително, момичето отново отново се зае с това да преценява силата. Очевидно бе че трябва да бъде по-висока, но също така и трябваше да намери нещо като слабо място. Или както е чувала да казват, един обект е толкова здрав, колкото е най-слабата му част. Стига да знаеш нечие слабо място, винаги можеш да го повалиш, независимо от всичко. Затичвайки се отново към мишената, момичето се отново замахна отгоре, с цел да я пресече на две... в последтвие....

И мишената се разклати повечно

Толкова трудно не е очаквала да бъде. Все повече и повече й ставаше яд на мишената, че е толкова здрава. Отдалечавайки се от нея за пореден път, момичето реши да използва този насъбрал се гняв срещу самия источник. Ако продължават нещата така, естествено че ще бъде изморена, а така както имаше и планове за след това... Среброкоската отново се зае поза и присви очи. Стискайки по-здраво катаната си, момичето се оттласна със единия си крак и се стрелна към мишената. Нямаше да позволи на нещо като една мишена да остане цяла в нейно присъствие. Замахвайки с катаната си, тя я стовари върху обекта на своето внимание с всичка сила...

ПРи този опит се разлетяха няколко болтчета.

Момичето се вгледа в малките частици, позволили си да избягат от нейнити атаки. Нека си бягат. Скоро всички ще последват техния пример, докато не остане ни една на тяхно място. Отдалечавайки се отново, момичето се концентрира върху мястото, където бе удряла преди. Ако се цели в това също място, би имала по-голям напредък от това да се опитва на ново място да се цели. Заемайки отново позиция, червенооката мислено заплаши всяка една част от мишената. Няма къде да отидат. Всички те са обречени. И за това, тя щеше да се постарае дори и в този удър. Стовайрваки го с всичка сила върху същото място, което бе и предния път, тя вложи всичко от себе си в този удър...

И мишената се разлетя на всякаде.
"Много добре" каза лейтенанта ,като запази емоциите си за края на тренировката.
Сега предстоеше най-трудната част на мъжът и леко преглъщайки каза:
"Нападниме" ,като извади своя занпакутау и зачака нейната реакция.

Усаги погледна лейтенанта... после мишената...после пак лейтенанта... Сега ли трябваше да го напада?! Преди още да е довършила мишената??? Това много много не й се връзваше, но реши да запази съмненията си за друг път. Отпускайки леко катаната на земята, от недоумяващо, изражението й стана на весело. Усмихвайки се игриво, можеше да се чуе едно,
- Добре... Щом имам покана... - преди да се затича към него с катаната си от лявата страна. По лицето й се четеше, че бе в режим на игривост. Когато стигна близо до него, тя леко подскочи и стовари катаната си с всичка сила към него.

Но въпреки,че Арахачи забеляза игривостта на момичето той само каза:
"Нямам намерение да бъда снисходителен и мек .В момента тренираме много важно нещо.Няма да бъде приятно предупреди той" като само подложи своя меч и с лекога парира удара й,а след това я изтласка на 10 метра от него.

Уравновесявайки се отново, среброкоската зае отбранителна позиция. Така и не можа да разбере защо изведнъж от едно упражнение се минаваше към друго. Колкото и да ес мъчеше да разгадае стратегиите му, не можеше да стигне до никакъв приемлив отговор. Заемайки по-стабилна позиция, момичето бе готова за неговата атака. Тя много добре знаеше че е достатъчно силен да я залепи за земята, но поне знаеше със сигурност че няма да го прилага със всички сили. Ако трябваше да бъде сериозна, такава и щеше да бъде. Не й беше нужно повече от един път казване, за да го спазва. Поставяйки катаната си пред себе си, тя се концентрира зрително над образа му, а със слух очакваше всеки момент да направи флаш стъпка. Очаквайки неочакваното, червенооката бе готова за това, което й е приготвил...

СЛед 10-сетина секунди Той само се "телепортира " с повече от 5 % ,който момичето можеше да придвиди и отбегне ,като нанесе свиреп удър върху катаната й ,като заедно с нея Усаги полетя и се заби в едно дърво,а единственото нещо което каза Арахачи бе:
"Искам от тебе да покажеш какво можеше.Искам ти даме атакуваш" след което прикани момичето да стане.

Усаги се надигна леко. Косата й закриваше очите. Явно си държеше на думата. Иска да бъде атакуван, друго не се приема. Поглеждайки леко по посока на това къде бе отлетяла катаната й, тя се изправи напълно, като леко се поразкърши. Това найстина бе свиреп удър. Не й се мислеше какво би било ако искаше да се бие с нея найстина. Поклащайки леко главата си, момичето хвана оръжието си в ръка и я стисна здраво. Нямаше да се отказва, щом нещо бе започнато. Въпросите защо изведнъж бе сменил тактиката на трениране вече не съществуваха. Тя се обърна към него и зае позиция. Никаква емоция не бе изписана на лицето й. Очите спокойни и сериозни. Тялото й говореше за готовност и тя отдели внимание на детайлите. Място, разположение, позиция, разстояние... Всичко вече бе от значение. Каквато позиция да заеме, би могла да й покаже какво би следвало. Направила нужните приготовления, червенооката се затича към него с пълна скорост. Държейки катаната си с двете ръце, тя я следваше от лявата й страна. Този път, когато бе по-близо до него, замахна с всичка сила хоризонтално с цел подкосяване. Ако той няма да бъде снисходителен, то тогава какво оставаше за нея, само и само за да не получава сериозни поражения...

Усаги бе възпряна от почния меч на Арахачи,като за пореден път бе бътната в блиските храсти.

Усаги отново се изправи като прикри драскотините. Бяха нищожни. Нищо в сравнение с това, което й бе причинено от Холоу. Нима това иска да й покаже? Че повреме на истинска битка няма кой да кара лесно, само заради нея? Ако това бе целта, явно я бе постигнал. Явно трябваше да измисли някаква стратегия. Явно нямаше шанс с директна атака. Но какво можеше да направи друго. Нищо друго не можеше, нито умееше. Единственото на което разчиташе бе импровизация... Безизразното й изражение не напусна лицето й. Вече здраво стъпила на краката си и стиснала катаната си, момичето се затича отново към лейтенанта. Този път тя в последния момент се отклони от посоката си към него и се отправи към едно съседно дърво. Стъпвайки на стъблото му, червенооката се оттласна с всичка сила и се отправи с занпакуто си пред себе си, хоризонтално спрямо земята, към лейтенанта...

Арахачи сапо леко се одмести на страни като запрати усаги да се въргаля по земята.

Усаги се надигна от земята като мигновенно се стрелна към опонента си. Единственото нещо, което вече й оставаше бе само да нанася удари един след друг. Понякога масовата атака е най-добрия избор. Тя само се надяваше това да се получи в случая. Вече нямаше други идеи и планове. Всичко бе на моментна импровизация и нищо повече...

Арахачи само поемаше атаките на Усаги,като накрая за пореден път я изтласка на 5-6 метра от него.

Усаги запази отново равновесие. Леко приклякайки на земята, момичето изцяло закри очите си от косата. Това ставаше вече прекалено. Нямаше начин да нанесе какъвто и да е удър, без той да бъде върнат обратно към нея. Така както бе забила оръжието си в земята, така и се надигна с негова помощ. Стискайки зъби, среброкосата пронизваше врага си с червените си очи. Така както бе почти на ръба, така и се стрелна към него. Сега вече бе яростна. При толкова много неуспешни опити нямаше как да не се разгневи. Истина бе че това е неравностоен двубой, но не бе нужно по такъв начин да се показва. Докато тичаше, тя завъртя няколко пъти катаната си във въздуха, докато намери точното захващане. Така както оръжието й я следваше от лявата й страна, така тя се затича надясно от опонента си. Когато бе на около метър от него, тя заби катаната си, позволявайки й да се завърти около остта му и да нанесе страничен удър от лявата страна на врага. Дори и да избегне този удър, това е само за заблуда. Веднага щом се отдръпне от радиуса й, веднага ще се приземи, изваждайки занпакуто от земята, тя щеше да промени диапазона на атака... Няма място за компромиси...

Арахачи оспя да се дръпне от първата така,както бе предвидила Усаги,а какво ли ще направи тя сега....

<>Следва продължение .

Без да чака покана, виждайки възможност за атака, тя не се поколеба веднага да стъпи на крака и да се завърти във въздуха. Вече на крака и с лице към опопента, тя още в движение измъкна катаната си, изпъна се като пружина към него и я стрелна напред като копие. Нямаше място за съмнения. Ако това е истинска битка, както той бе й доказал до сега не ведъж със сериозни удъри, то тя няма да се въздържа въобще.Притаявайки дъх, червенооката следеше всяко негово движение. Дори и този удър да избегне, нямаше да стпира с нейните атаки. Не може... не трябва да му позволява да има времето да направи своя ход. Трябва да се владее положението независимо от противника. Дори да избегне тази й скрита аката, имаше и друго намислено. Отново чрез завъртане, би имала възможността да нанесе страничен удър. Тя така и не бе забелязала че някъде повреме на битката си е загубила ластика. Без нито ластик, нито диадема, косата й имаше пълната свобода да стърчи навсякъде. А заради самата битка бе разрошена и това й придаваше още повече яростен вид. Очите й вече не можеха да се видят. От друта страна тя нямаше никакви проблеми с това да гледа и наблюдава. Това че е в сенките не означаваше че не може да прави нищо. Точно там можеше да се измисли най-добрия план за победа. В този момент, единственото нещо, към което се стремеше бе да приключи тази битка. Тя като за начало не я искаше, но нямаше какво да се прави. Бе я приела без да знае какво би следвало. Ако имаше нещо, което бе открила до сега бе, че масовата атака и атаки тип заблуда и отвор за следващ неочакван ход са най-добрия й избор за сега. Затова й възнамеряваше да ги прилага от сега нататък...

Изненадващата атака успя да затрудни малко Арахачи,но той бързо направи шинпу и мина зад момичето,като я изтреля към земята.

Все още на земята, момичето се завъртя леко, като се опита да подкоси опонента си, който бе зад нея. Дори и да не го бе подкосила, тя веднага се изправи на крака, заемайки позиция. Завъртайки катаната си веднъж, тя се оттласна от мястото си и се насочи към врага от лявата й страна. Вече достатъчно близо, момичето леко го подмина, като замъхна с катаната с всичка сила...

Уви това не бе достатачно зада успее Усаги да нарани Арахачи ,тъйкато лейтенанта смо подложи мечаси ,а послед я изтреля към съседнотто дърво.
Тя се забис доста голяма сила ,като падна на земята и бе зашеметена.

Падайки на земята, момичето така й остана. Дишането й бе леко задруднено и тежко. Тя можеше да вижда лейтенанта, но сякаш нямаше силите да се изправи. Или може би желанието. Защо трябваше да се бие с него все едно на живот и смърт? Тя знаеше само едно - ако това продължи още, ще има още по-тежки поражения. Трябваше да се успокой, преди да продължи. Това определено не й харесваше. Колкото и да атакува, той би я отблъснал с двойна сила. Имаше я. Даже повече от това. Тя все още си спомняше как го бе видяла него ядосан да показва силата си. В сравнение с това, той сега дори й дава перфектната възможност за атака. Но защо не можеше да я види?! Поемайки няколко пъти дълбоко въздух и издшвайки го, тя се изправи мъчно. Не трябва повече да позволява такива забивки в дървета. Не се знае, но следващата може и да бъде фатална. Вече на крака, макар и леко нестабилно, тя реши да предприеме вече друга стратегия. Явно бе че саво една катана не е достатъчно. Ако тя бе за атака, нямаше защита, и обратното. Изваждайки ножницата също, сега бе с катаната в дясната си ръка, а с ножницата в лявата. Заемайки нова поза, левия й крак бе изпънат направо, а десния наполовина присвит в коляната. Държейки ножницата пред себе си, хоризонтално на земята за защита, другата ръка бе зад нея, доста по-нагоре като държеше катаната в готовност за аката. Ако с ножницата блокира атаки, то с занпакуто си би могла да атакува мигновенно. Лявата ръка бе изпъната надясно, като ножницата покриваше цялата й дължина, докато дясната бе изпъната наляво, и можеше много лесно да я пази в гръб, както и да напада като скорпионите. Вече готова, тя се усмихна малко и по лицето й се изписа решиталност. Стрелвайки се към лейтенанта, червените й очи не се откъсваха от лейтенанта. Вече близо до него, тя се завъртя, като го атакува с катаната си, а ножницата все още държеше во готовност за защита. Дори да блокира такава атака, можеше веднага да го нападне с ножтицата в която и област си поидска. Все пак когато блокирва атака й, той остава отворен изцяло. Среброкоската бе доволна от себе си, че се е сетила макар и в последния момент за този начин на атака и защита. Ако не може да има две занпакута, то тогава ще използва всичко свързано с катаната за оръжие...

Първоначалната атака бе парирана с неговия меч,а след като ножницата полетя към гърлото му той само я вхана с ръка ,като леко се усмихна и за пореден път я бутна на зад.
Вече свикнала на тези атаки,момичето леско запази баланс,но дойде мометна когато играта загрубя повече ,колкото и да не се искаше на лейтенанта.
Арахачи смяташе да я научи ,за това не мислеше да отстъпва въпреки ,че Усаги бе неговата любима.
След като я отблъсна той се стрелна към нея,като я хвана по възможно най-нежния начин за гърлото и я дигна като я прметна в обратната посока ,а тя се изтърси по гръб.